“Боен клуб”, Чък Паланюк

Едва ли има някой, който да не е чувал за “Боен клуб” – ако не за книгата, то поне за филма. Вероятно са малцина и читателите, които са пропуснали този роман – онези няколко късметлии, чийто свят тепърва предстои да бъде разтърсен от кратките, цинични, остри изречения на Паланюк, които оставят прободни рани като от ножове, които нарязват и разкъсват действителността.

Протагонистът, който следваме, се бори със своето безсъние по необичаен начин – посещава групи за взаимопомощ. И там между рака на тестисите и мозъчните паразити, сред цялото страдание и болка, заключен в своето здраво тяло, той успява да омекоти проявлението на инсомнията.

“Това беше свобода. Да изгубиш всякаква надежда – това бе свобода.”

Междувременно среща Тайлър Дърдън – харизматичен анархист, който отказва да стане част от консуматорското общество, което се прекланя пред каталозите на Икеа, вперило поглед в телевизора. Тайлър търси съвършенството, търси свободата отвъд задушаващото присъствие на вещите, на обществените модели, на приетите порядки.

Една минута е достатъчна, каза Тайлър – човек трябвало да се потруди здравата за нея, но една минута съвършенство си струва усилията. Един миг – само толкова можеш да очакваш съвършенството.”

От това търсене се ражда Бойния клуб.  За Бойният клуб не се говори. Бият се само двама, без ризи и обувки. Там, докато някой блъска лицето ти в бетонния под и преглъщаш кръвта си, можеш да се доближиш до това съвършенство, да вкусиш свободата, да чуеш обратното броене на живота в пулса си. През нощта клубът позволява да бъдеш какъвто пожелаеш, да свалиш от раменете си безцелното ежедневие, да усетиш, че си жив.

Това е животът ти и той свършва минута по минута.”

Само когато приемеш смъртта, когато я осъзнаеш, когато се приближиш толкова, че можеш да я подушиш, да я усетиш, само тогава можеш правилно да оцениш живота, само тогава можеш да му се насладиш и да го разбереш. Другото е живуркане – в удобството на уютния апартамент, сред нови вещи и луксозни мебели – една преструвка, която неумолимо те поглъща; превръща те в роб на предметите, на собствените ти представи; изтрива насладата от самия живот като такъв, за да го замени с ненаситна потребност за консумация.

Антиутопията на Паланюк осъжда модела на съществуване на нашето общество: кратко, безкомпромисно; след всяка отгърната страница отеква звук на камшик, който се стоварва върху лицемерното лице на социума. Нараторът остава анонимен – той е никой, Бог не се интересува от жалкото му съществуване. Единствената алтернатива на консуматорската матрица е хаосът и самоунищожението.

“Боен клуб” е от онези четива, които не бива да пропускате. Които казват, че ще поразбъркат света ви, ще разрушат обичайните коловози на мислите ви, ще ви смачкат – и които изпълняват обещаното.

Вижте още мнения в Книголандия и Книжен Жор.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *