Спокойна, топла книга, чиято лична история умиротворява читателя. Мултикултурен роман за една Индия, каквато не показват в боливудските продукции. Разказ за непредсказуемите ходове на съдбата по шахматната дъска на живота. История за майчината обич – чувство, непреходно и непобедимо.
Индия е противоречие – държава с високи нива на неграмотност, корупция, впила се като кърлеж в икономиката ѝ, нищета, глад, болести; едновременно с това технологична сила, която има собствена космическа програма. Там, в бедно селце, се ражда Аша. Родителите ѝ обаче, като много други семейства в малките населени места в Индия, не могат да си позволят да отгледат момиче. На ръба на бедността, те могат да се грижат само за едно дете и то трябва да бъде момче, за да може да им помага в тежката полска работа, с която се изхранват.
Далеч от града и сиропиталищата, животът на малката Аша е обречен. Но майчината любов не може да позволи това – за да я спаси, нейната майка извървява пеша пътя до Бомбай и я оставя в сиропиталище.
А в Сан Франциско младо семейство лекари – американка и индиец – безрезултатно се опитват да имат дете. Животът им е чудесен, но отчаяното желание да имат бебе отваря дълбоки пукнатини в него. За да спасят семейсвото си, решават да осиновят дете от Индия и спасяват малката Аша.
Петнайсет години по-късно една млада индийка се чувства не на място с екзотичния си външен вид в Америка. Аша обича родителите си, но копнее да разбере повече за произхода си. Въпросите за билогичните ѝ родители я измъчват и хвърлят тежка сянка в душата ѝ. Тя решава да замине за Индия и да потърси лелеяните отговори, за да разбере, че често нещата не са такива, каквито изглеждат.
Нейното пътуване показва на читателя Индия – с очарователната ѝ култура, но и с милионите обречени животи на бедняците. Непретенциозна и лека за четене книга, която отвежда четящия на културна разходка, която едновременно запленява и разтърсва. Романът загатва за сложната позиция на жената в индийското общество – стълб и опора за семейството, но и изцяло зависеща от мъжа си, подчинена, защото „изглежда, че майка Индия не обича еднакво всичките си деца”. Осветява проблемите с бедността и неграмотността в страната и поставя ребром въпросът за детеубийството на нежеланите дъщери в Индия.
Едновременно с това „Изгубената дъщеря” предава на читателя един важен личен урок: „в един момент семейството, което създаваш, е по-важно от онова, в което си роден”.
"Изгубената дъщеря" Шилпи Сомая Гоуда Хермес, 2012