1888 г. Магическа година, сякаш затворила в себе си три безкрайности. И може би е така, поне в тази шантава книга, в която времето може да приема всякаква посока, да се огъва и криви, да бъде безкрайност или никога, стига да има поне един часовник, който да тихо да жужи или шумно да тиктака, за да доказва, че времето съществува въобще.

Мирър е странно момиче – нещо с нея изобщо не е наред, но никой не знае какво. От деня, в който нейният луд дядо я заключва в мистериозен часовник, нещо – или всичко – в нея се променя. Мирър вече не е съвсем човек и го усеща, макар че „човек” в крайна сметка е просто категория. Получаваме я с раждането си, дефиниция, закачена към биологични единици от определен вид. Но думата има и второ значение, като своеобразна титла, която трябва да се защити с дела.

Мисля, че само това е важно на този свят. Няма значение какво си, стига да обичаш и да си обичан.

Въпреки странностите си Мирър е обичана – Голиат е нейният страховит спътник, който би направил всичко, за да защити малкото момиче. А тя определено има нужда да бъде защитена или поне така изглежда, защото по петите ѝ е мистър Фингърс. Той е владетелят на Подземния свят, а там…

Там долу нямаше усещане за време. Часовниците на Подземния свят тиктакаха, а татко излапваше секундите.

Мистър Фингърс е бащата на Джон Лъвхарт от момента, в който го осиновява след страховитата смърт на родителите му. Той трябва да открие Мирър и да я предаде на баща си, за да може властта му да бъде пълна и вечна.  Джон е принц, красив, богат и.. не се е родил проклет.

Книгата е истинска приказка, наситена с много истории и герои. Започва приятно и плавно, досущ като приказка за деца – цветна и пъргава, построена с красив език и чудни метафори. Колкото по-дълбоко в историята се потапя читателят, толкова по-зловеща става тя. Но този преход е почти неусетен, заради приятния изказ – красиви думи, които носят страховит смисъл:

Беше толкова красиво, че сърцето ми се превърна в стъкло. Строши се на парчета. Наряза вътрешностите ми.

Основните герои говорят от първо лице. Разказите им се отличават не само по сюжета, но и по гласа – разпознаваеми са, имат идентичност. При все този личен елемент историите им остават стерилни, дистанцирани, като на наблюдатели. От това косъмчетата по врата настръхват – всичко изглежда като зловеща игра, толкова лесно за случване, правилата на която са взети от митологията и не чак толкова далечната история. Игра, разказана в една много кървава детска книжка.

Шантав роман. Побъркани персонажи. Потопете се в тази книга, за да видите как изглежда лудостта отвътре.

 

„Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат”
Ишбел Бий
Сиела, 2016

One Comment

  1. Pingback: „Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат” за читателите с отворен ум и богато въображение | Аз чета

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *