„Песните на далечната Земя. Градът и звездите”, Артър Кларк

Фантастиката е билет за пътуване извън реалността. Бягство по ръбовете на възможното, състезание със степените на вероятност на бъдещето. За всички читатели, за които научната фантастика е любима дестинация за въображението, новото издание на „Песните на далечната Земя” и „Градът и звездите” предлага луксозно космическо пътуване. А за онези, които не са почитатели на жанра, Артър Кларк е чудесен избор за първа среща с него.

artur_klark1-jpg „Градът и звездите” пренася читателя милиард години напред в бъдещето в чудния град Диаспар. Съвършен и вечен, той е паметник на човешките достижения, но и последно убежище на останалите представители от човешкия вид, защото Земята е погълната от пустинни пясъци. Диаспар е безсмъртен: неговите жители не се раждат, нито умират, те живеят живот след живот, потънали в безопасна рутина и лишени от любопитсtво за всичко, което се намира извън стените на града. Животът на Земята в концентриран в този град, продължава толкова дълго, колкото човек желае, и после се повтаря:

Хиляда години в едно тяло са предостатъчни за когото и да е било; в края на този период спомените просто задръстват ума му и той мечтае само за почивка… или за ново начало.”

Но всичко се променя, когато се „ражда” Алвин. За разлика от съгражданите си, които се будят, за да продължат безсмъртието си, той няма предишни животи, на него му предстои да живее за пръв път. А първият живот е най-вълнуващ. Алвин е жаден за приключения, а в ума му има повече въпроси, отколкото са достъпните отговори в безсмъртния град. Затова той ги търси навън.

 „Песните на далечната Земя” пък звучат на планетата Таласа. Тя е дала дом на една от колониите земляни, които плъзват из космоса след откритието, че Земята ще бъде унищожена от своето Слънце през четвъртото хилядолетие. Хората от колонията живеят мирно и щастливо, запазили сякаш най-добрите качества на своя вид и отървали се ефективно от вредните такива. Спокойствието им е нарушено от „Магелан” – звездолет, пропътувал светлинни години след последните мигове на Земята, носещ  на борда си последните оцелели. Двете колонии от хора, които едни за други са сякаш извънземни, ще се срещнат, за да открият приликите и разликите помежду си. Тук авторът говори с повече ирония, с повече хумор, но читателят трябва да остане нащрек за парчетата социални истини, на които ще се натъкне измежду приключенията на героите.

Въпреки лекия тон, книгата носи тягостно усещане за необратима обреченост и самота. Апокалипсисът се е случил наистина, а малки човешки общества са разпръснати из Вселената, чужди, непознати, осъдени завинаги да се разминават във времето и пространството. Читателят среща две от тях, но неясната съдба на всички останали тежи в периферията на историята…

И в двата романа Артър Кларк предава едно важно послание, което остава валидно през всички измерения на времето и независимо от посоката му на проследяване; послание, което човекът не трябва да забравя, за да има бъдеще изобщо:

Истински разумна раса едва ли може да бъде войнствена.

Още можете да прочетете в Книгоман и Книголандия.

 Изображение: Les chants de la terre lointaine, Milady, 2010

One thought on “„Песните на далечната Земя. Градът и звездите”, Артър Кларк

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *