Много по-лесно е да развалиш нещо, отколкото да го поправиш. Хаосът се излива лесно като вода, докато редът прилича на камъка на Сизиф. Стремежът на човек да държи нещата под контрол, да въдворява ред в свят, в който хаосът е естествено състояние, никога не намира своя завършек. Това преследване на невъзможното води създаване на удобни илюзии, които хората възприемат за себе си, и на маски, които стоят неудобно и не пасват на лицата.
Джонатан Франзен ни потапя в американските реалии, 
такива, каквито са малко преди спукването на балона на икономически подем при Клинтън. Инид и Алфред Ламбърт са типичното американско семейство. Животът им отвън, в целостта на общия поглед, е по-хубав отколкото в детайл. Инид е образцова съпруга и майка, която предпочита да обитава фикции на действителността, които ѝ се харесват, пред това да приеме реалността и неудобните и истини. Съпругът ѝ Алфред цял живот е взимал решенията си самoстоятелно, водил е борбите си сам и многократно е пренебрегвал Инид, но сега единствената битка, която му остава, е тази с паркинсона. А нея не можеш да водиш сам.
Книгата жонглира с ретроспекции в историята на герои от няколко поколения и техните надежди за бъдещето. Ламбърт имат три деца. Гари е земен тип, с кариера и семейство, който неистово се опитва да си втълпи, че (не) страда от депресия. Чип е интелектуалец, който се оказва замесен в измамна схема, която го отвежда в Литва, а Денис е обещаващ главен готвач, чийто личен живот е тотално объркан, красавица, която не може да се помири със своята сексуалност.
Романът е саркастичен и остроумен, доближава се премерено до ръбовете на трагедията, без обаче да ги докосва. Фабулата е детайлно разгърната, което я прави плашещо истинска, страховито близка и възможна. Героите не са поляризирани – досущ като материалните хора имат своите качества и недостатъци, а авторът се въздържа да разграничи протагонистите и антагонистите; героите са едновременно и двете, а читателят трябва сам да реши дали им симпатизира или ги осъжда, да определи какви „поправки” би нанесъл на образите им, за да ги направи по-добри хора. Да помисли от какви поправки се нуждае сам.
Този роман разкрива с поразителна точност порядките на съвременното общество, оставя го голо и уязвимо, изправено пред демоните на собствените си недостатъци и фалшиви илюзии, а читателят няма друг избор, освен да се взира стреснато в (не)поправимото.
"Поправките" Джонатан Франзен Колибри,2013