„Преди катастрофата”, Ноа Хоули

Добрият трилър опъва нервите и оплита възли из логическите връзки, с които читателят се опитва да си обясни сюжета. Изненадата на финала е „черешката на тортата”, но тя не винаги следва хронологичната последователнoст на историята – понякога е скрита още в началото, а четящият трябва да се върне назад в миналото, за да открие какво се е случило „Преди катастрофата”.

Мартас Винярд е живописен остров, разположен недалеч от Кейп Код. На красотата му се наслаждават предимно богаташи, той е парченце лукс от природата за успелите и известните. От острова за Ню Йорк излита малък частен самолет и само шестнайсет минути по-късно изчезва в океана. Парите не могат да подкупят съдбата и дори богатите трябва да се подчинят на нейните случайни обрати.

На борда на самолета има единайсет души, включително екипажът. „Важните” пътници са две семейства милионери и техните деца, на борда е и един бодигард. По нещастна случайност там се озовава и един неуспял художник, който едва не изпуска самолета. В тази разнообразна палитра от герои не всички падат жертви на катастрофата – има оцелели, колкото и да е необичайно за такъв тип инциденти.

На богатите не им липсва история: единият от пътниците е създател на телевизионен канал, който предава новини, но не безпристрастно, а заемайки конкретна позиция. В неговата телевизия централна роля заема водещ, който се олицетворява с гласа на народа, който крещи, когато има нещо за казване и не се свени да задава неудобни и непристойни въпроси. За този субект границата между редното и нередното е твърде тънка и променлива и той не се колебае да нарушава закона, когато целта оправдава средствата. Точно той се заема публично да разплете причината за катастрофата и повежда сюжетната линия напред, към настоящето. Въпросите, на които водещият търси отговори, обаче залитат към пошлото, евтиното и жълтото. Стремежът към справедливост  се оказва преследване на сензацията, както често става в медиите и в действителност. Сюжетът съблича фалша на съвременното ни общество, гротескно подчертава изкривените ценности, които масмедиите налагат. Обърнете внимание на този момент, понеже карикатурата може да се окаже просто портрет.

Трилърите, които обръщат внимание на изкуството, са интересен експеримент, тъй като обещават да се харесат и на читатели, нетипични за обичайната им аудитория. Такъв е „Ти” на Каролайн Кепнес, в който доста се говори за литература; в „Преди катастрофата” акцентът е върху изобразителното изкуство. Художникът, пътуващ в самолета, рисува картини на катастрофи, бедствия, злополуки. Тяхната концепция и мотивите на художника за създаването им са приятно преживяване извън динамиката на сюжетната линия.

Другата „стрелка” на сюжета сочи в обратна посока: Ноа Хоули се връща назад, за да разплете бримките в живота на всеки от пътниците, рови в миналото им, въвежда читателя в лабиринт от догадки. Както е редно, всеки има тайни, а причината за катастрофата може да е грешка, нещастен случай, но може и да е умишлена – историята ще ви „води за носа” чак до финала.

„Преди катастрофата” не е само екшън и мистерия. В нея може да се открие естетика, любов към изкуството, както и няколко добри поуки. Истината е невярна любовница, когато ви я дават наготово. Затова човек не трябва да бъде само пасивен консуматор и ако не е, кой знае, може би ще бъде щастлив.

„Трудно е да си тъжен, когато си полезен.”

 

Още за книгата в Книголандия и Аз чета

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *