“Снежния човек”, Ю Несбьо

След като се запознах с Хари Хуле в “Немезида” – четвъртата част от поредицата за детектива, сега отново правя хроноличен скок напред до “Снежния човек” (седмата част) за повторна среща със симпатичния антигерой. В новия “епизод” Ю Несбьо ни поставя в центъра на смразяващ кръвта трилър, който изкривява зимната приказка на първия сняг до брутална лудост.

Хари получава странно заплашително писмо, което съдържа референция към мистериозен убиец от миналото му. Детективът, макар и леко обезпокоен, игнорира необичайното писмо, докато не открива връзка между него и няколко случая на изчезнали жени.

Едно момче се събужда в дома си и открива, че майка му е я няма, а в двора на къщата се е повявил зловещ снежен човек, около който е омотан шала на жената. А тя не е единствената изчезнала. Хари Хуле е обучен да открива следите на серийни убийци и веднага съзира модел в отвличанията – въпреки че неговите колеги не споделят мнението му.

Новата полицайка обаче му вярва. Катерине Брат е красавица с остър ум, която Хари трябва да обучава и наставлява. Двамата се впускат по следите на престъпника, в търсене на всичките му жертви – десетки жени, изчезващи когато падне първият сняг. Несбьо изгражда трилъра идеално, предлага множество логически обрати и нови разкрития, които дебнат читателя. Някои от тях са предвидими, признавам, но има и изобилие на такива, които не са, за да държат четящия в напрежение. Второстепенните герои, които кръжат около Хари, също са добре разписани, книгата предлага плътност що се отнася до художествените образи. “Снежния човек” ни разкрива повече за връзката на детектива и неговата любима Ракел в сравнение с “Немезида”, където отношенията им са само леко щриховани. За съжаление обаче, финалът не ми се стори съвсем задоволителен: има нещо предвидимо в избора на лошия герой, читателят започва да се досеща кой е по-рано, отколкото е редно, но най-големият пропуск е в психологическата обносновка на мотивацията на убиеца да бъде какъвто е – неубедителна ми се стори.

Въпреки забележката към финала, “Снежния човек” определено е от онези трилъри, които предлагат динамика и напрежение. Несбьо добавя още един аргумент зад мнението, че скандинавските автори наистина умеят да пишат. Злокобната, мрачна атмосфера на романа е усезаема и ви гарантирам, че ако го четете в нощната тишина, ще започнете да се услушвате подозрително и предпазливо наоколо в търсене на злото, което ви дебне.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *