Обикновено адресирам ревютата на трилърите, които чета, директно към феновете на жанра. Днес обаче искам да ви разкажа за една книга, която можете да намерите в секция „криминални и трилъри“ и която, убедена съм, ще допадне и на хора, които изобщо не харесват литература от този тип, защото в нея има много, много повече от това. Тоест, дори и скептично да мръщите вежди, когато ви говорят за трилъри, не подминавайте „Стръв“ на Хосе Карлос Сомоса, защото ще ви заплени, въпреки предразсъдъците ви.
Ако сте чели Хавиер Мариас и Карлос Руис Сафон, няма 
нужда да ви убеждавам в майсторството на испанските автори, сред които се нарежда и Сомоса, да създават мистика, плътност, цели светове, в които можеш да се изгубиш (или да се намериш). „Стръв“ отваря вратите на едно алтернативно бъдеще, чиито детайли са толкова обсебващи, че веднъж пристъпили прага, неизменно ще бъдете погълнати.
Диана Бланко е полицай в Мадрид, но никак не отговоря на конвенционалния образ за служител на реда. Тя е най-силното оръжие на тайна част от испанската милиция, която използва психическо въздействие върху най-недостъпните кътчета на подсъзнанието, за да залавя психопати. А в момента двама такива – Отровителя и Воайора, върлуват из града и оставят след себе си чудовищни престъпления. Техниката и информацията са толкова напреднали и достъпни, че стандартните средства за откриване на улики и проследяване на престъпници са напълно безполезни.
Но Диана Бланко е перфектната „стръв“, която може да изиграе до съвършенство най-големите фантазии на престъпниците и да ги привлече неудържимо към себе си. Тя е обучена да се превъплъщава в образи, които носят свръхдоза удоволствие и докарват до състояние на пълно подчинение онзи, за когото са предназначени. Диана, както и всеки от колегите ѝ, е способна да играе маски, които въздействат подсъзнателно на различните психологически типове. Това е възможно благодарение на овладяването на „псинома“ – „психологическия геном“, математическия код на психиката. Тази фатална жена, в буквалния смисъл на думата, тръгва по петите на психопатите, маскирана като жертва, и нейното приключение ще ни представи футуристични, чудовищни, покваряващи картини, които обаче все пак успяват да се движат по ръба на красивото и възбуждащото.
Сомоса създава свят, в който нищо не е истинско, хората носят маски, а наличието на лица под тях е хипотеза, която читателят тества, докато чете. Всичко е една игра, която се развива по Шекспирови правила, понеже творчеството на гения съдържа примери за всички психологически типове и маските, които им въздействат.
„Стръв“ е нетрадиционен роман, който предлага изненадваща трактовка на понятията за сексуалност, удоволствие, психология, та дори любов. От онзи тип, който разтърсва съзнанието, а от силата на сблъсъка с него в ума остават белези. Събрал е в себе си най-доброто от различните жанрове, до които се докосва: напрежението и динамиката на трилъра, простора на философията, изненадите на фантастиката и дълбочината на психологията. Стръв, на която никой читател не би могъл да устои.