Еволюцията на анимираните Дисни герои и злодеи

В последните 10 години, медийната империя на Дисни се разрастна значително със закупуването на Marvel Studios, както и Lucasfilm – студиото отговорно за „Междузвездни войни“. Въпреки това, един от най-ярките отпечатъци на Дисни в поп-културата оставят пълнометражните им анимационни филми. През годините познатата приказна формула претърпява промени, които най-често се наблюдават при героините. От пасивни принцеси, които търпеливо чакат своят принц, те се превръщат в активни личности, които търсят мястото си в света. Смята се, че тази тенденция се заражда през 90-те години – така нареченият ренесансов период на Дисни. Историите и мотивациите на протагонистите обаче са неразделно свързани и с тези на злодеите. При тях еволюцията настъпва по-бавно, но това ни дава интересен поглед над очакванията на публиката, както и над културния и социален климат, в който филмите са създадени.

Златната ера

Този период в историята на студиото започва още с излизането на първият им пълнометражен анимационен филм „Снежанка и седемтте джуджета“ (1937) и продължава до 70-те години на 20 век. Той е свързан с класичеката приказна Дисни формула – сблъсък между доброто и злото с предвидлив щастлив край, в който любовта надделява над всичко (дори и когато влюбените едва се познават). Тази формула ни дава вълшебни филми като „Спящата Красавица“ (1959), „Пепеляшка“ (1950), „101 Далматинци“ (1961) и други. Всичките изброени анимации обаче имат още една обща черта. Злодеите им са по-запомнящите се от героите.  Мотивациите на „лошите“  често не са обосновани – те са зли, просто защото са зли, но това не пречи на популярността им.

Като пример можем да вземем Круела де Вил. За не малко хора тя е първата асоциация при споменаването на „101 Далматинци“. Злодеида от своя страна засенчва всички герои в „Спящата Красавица“ с маниакалния си смях и превзетото си държание. Изглежда това мотивира и самите Дисни да създат игрален филм с иконичната „Господарка на злото“, в който виждаме историята от нейната гледна точка. Но дори и ненаименуваните злодеи като мащехите на Пепеляшка и Снежанка, оставят своят отпечатък в поп културата, предизвиквайки постоянни реинтерпретации с по-богати предистории. На какво се дължи това? Протагонистите от златната ера са пасивни и не притежават много отличителни черти на характера. Целта е публиката да си представя себе си в ролята на героя без затруднения. Това обаче прави главните герои плоски, давайки място на ексцентричните злодеи да изпъкнат.

Дисни ренесанс

Ренасансът на Дисни започва в края на 80те с „Малката Русалка“ (1989). Студиото се завръща към адаптацията на приказки и легенди, но се придържа към стереотипния щастлив край, дори когато оригиналът, както в случая на Ханс Кристиан Андерсен, е мрачен и депресиращ. Студиото поема стъпка в нова посока с героите си, но въпреки това, не поема значителни рискове с познатата формула.

През тази ера виждаме по-развити герои и героини. Смята се, че това решение е повлияно от феминистка критика. Пасивното реагиране е заменено с активни решения и предследване на цели от страна на героите. Най-явният пример за това е Мулан, която решава да заеме мястото на баща си в армията и успява да спаси Китай с помощта на приятелите си. Протагонистите също имат изградени характери, както е в случая на Аладин – смел, авантирюстичен и духовит. Общият мотив застъпен при всички герои от тази ера обаче е борбата срещу ролята отредена им от обществото и социалните очаквания – Мулан не иска да разочарова семейството си, но в същото време не желае просто да се омъжи; Покахонтас се противопоставя на баща си и спасява Джон Смит и тн. Въпреки това, виждаме малко злодеи, чиято роля е да поддържат статуквото в директен сблъсък с желанията на протагонистите. Единствените примери, които едва пасват са Гастон от „Красавицата и звярът“ и Фроло от „Парижката Света Богородица“. Гастон желае Бел да приеме традиционната женска роля на съпруга, а Фроло е религиозен фанатик. Останалите злодеи, макар и иконични, имат клиширани мотивации – жажда за власт и алчност. Такива са Урсула, Скар и Джафар. Това, което ги прави запомнящите се са така-наречените им „злодейски песни“, в които те представят своите виждания за света или протагонистите. Както злодеите от златната ера, те също са ексцентрични, шумни и  харизматични. В края на ренесансовата ера, злодейската формула обаче се изтърква. Злодеи като Хадес имат малка или слаба връзка с историята на героя и често присъстват само защото формулата го изиксва.

Съвременни Дисни и Пиксар филми

Закупуването на Пиксар през 2006 година е голяма стъпка за Дисни, които до този момент залагат на традиоционната анимация. Другата голяма разлика между двете анимационни студия е това, че Пиксар предпочита да създава оригинални истории и рядко адаптира приказки и легенди. Това означава, че познатата формула напълно изчезва от голям брой анимирани Дисни филми. Героите вече рядко са принц и принцеса, които се борят срещу злото в името на любовта. Понякога, както в „Рататуй“ (2007), те са плъхове готвачи, които просто преследват своите мечти, дори и когато те да изглеждат абсурдни. Злодеите, макар и преувеличени, не са карикатури. Антон Его („Рататуй“) например е просто изключително строг кулинарен критик, който преодолява предразсъдъците си в края на филма. Нетрадиционни герои продължаваме да виждаме и в други филми като „УОЛ-И“ (2008) – роботи, които нямат и една дума диалог в целия филм.

Въпреки това, Дисни не изоставя приказните адаптации напълно. „Рапунцел и разбойникът“ (2010) е една такава адаптация, но тя се различава значително от предшествениците си от златната ера и ренесанса. Тонът на филма е много по-хумористичен, а и двамата главни герои са добре развити като личности. Това може би е под влияние на популярността на DreamWorks филми като „Шрек“ (2001), които имат същият весел тон и пародират приказните стереотипи. Интересна промяна виждаме и в „Отвътре навън“ (2015). Филмът няма злодеи. Вместо това, историята е фокусирана над личния и въртрешен конфликт на героинята. Но филмът, който най-силно повлиява на тенденциите в Дисни и е на път да създаде нова формула, е „Замръзналото кралство“ (2013). В него за първи път виждаме мета хуморът, който се подиграва с предишните тенденции на анимационното студио като любовта от пръв поглед и бързия брак. Злодеят Ханс също е изключително нетипичен. Той е представен като герой и е разкрит с неочакван обрат едва в края на анимацията. Любовта, която надделява над всичко е любовта между двете сестри Елза и Анна. Отново, както в „Рапунцел и разбойникът“, филмът е фокусиран над мъжките и женски главни герои и отношенията между тях, оставяйки малко време за предистория на злодея. Същата формула виждаме повторена и във филмът „Зоотрополис“ (2016), в който злодейката Блейвълнър също е разкрита в последния момент. „Смелата Ваяна“ (2016) пък разчита на недоразбрания злодей, който се връща на страната на доброто, но запазва другите елементи от новата формула, включително мета хумора.

Като цяло, Дисни продължава да създава изключителни, вълшебни и хумористични филми, които се променят и еволюират през годините. Героите и злодеите им от различните ери са оставили своя перменентен отпечатък в поп културата. Новата формула е обещаваща, но само времето ще покаже дали тя ще се изтърка или ще създаде своите иконични герои и злодеи.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *