Експериментът с куклите Бобо

През 60-те години на миналия век се водят множество дебати около въпроса как развитието на децата е повлияно от генетичните промени и промените в околната среда. През 1961г. Албърт Бандура (Albert Bandura) създава експеримента с куклите Бобо – надуваеми кукли с височината е дете, предназначени за игра,bobo-doll1_Easy-Resize.com за да докаже, че човешкото поведение зависи в по-голяма степен от подражаването и имитирането на поведение отколкото от наследствени генетични фактори. Той създава три групи от деца: първата група става свидетел на агресивно отношение на възрастен към Бобо кукла, втората група става свидетел на пасивно отношение на възрастния към Бобо куклата, а третата група е контролна. Резултатите показват, че децата които са станали свидетели на агресивното отношение към куклата, в последствие също показват такова към куклата пред тях. Докато другата група демонстрирала много леко копираното от тях неагресивно поведение.

В съвременните семейства много хора не си дават сметка, че грубото отношение към децата или пред децата им води до неминуем ответен резултат. В  голяма степен родителите мислят, че щом думите им 551978859bd988b0d192fbb6c4613923_Easy-Resize.comне са поднесени към невръстните им деца, то те ще подминат вниманието им и ще останат незабелязани. Уви, малчуганите използват всяка една ситуация, за да се научават как да посрещат и как да се справят с живота. Този експеримент доказва, че не само семейството, но и заобикалящата среда е определяща за формирането на характера. Тези фактори важат най-вече за децата, но също така и за възрастните, тъй като човек се учи докато е жив. 

Коментирай