Книгите и младежите, които не четат

Как да накараме децата да четат? Самият глагол “накараме” загатва за проблем. Децата трябва да се възпитават с духа на литературата, за да може книгите да се превърнат в обичайна част от ежедневието им като възрастни. Книгите не са нещо, което само снобите харесват. Човек се учи да чете и пише още в началното училище, та грамотността не е постижение, с което да се гордеем, а качество, което е съвсем нормално и задължително. Четенето е нещо, което се култивира още в детството. Сега – компютри, покемони, мускули и прически – това е всичко, което младите виждат. Няма значение, че не знаят кой е Хемингуей, ако косата им е в стил омбре или тениските им се опъват по бицепсите. Проблемът е там, че хората се опитват толкова усърдно да бъдат красиви отвън, че забравят, че е нужно да са интересни и вътре. И нищо чудно, да сте чули някъде, че „богатият вътрешен свят продава”?

Всяко поколение е жертва на времето си, а то си взема неговото неусетно. Хубаво би било да има баланс –  за всеки чифт нови дънки и една нова книга. Чудесно ще е освен за красотата, да се пропагандира поне малко и за интелигентността. Какво четем в списанията и слушаме в сутрешните блогове – под какъв ъгъл е най-добре да си обръснеш краката и как трябва да си подредиш дрехите в гардероба (сериозно, кой не може да си подреди гардероба без наръчник?).  Всъщност, това е то – нещата са следствие едно от друго и когато казваме „ниска” култура трябва да имаме предвид „масова” култура. И пак – във време, когато всичката ти нужна информация е на един гугъл разстояние, за какво ти е да я помниш.

Медиите също не помагат, като акцентират върху ниската култура и липсата на грамотност, налагайки един неособено привлекателен образ за средностатистическия нашенец. Тук веднага ми изскача споменът за протестите от преди няколко години и как репортажите на живо масово се използваха като трибуна за изразходване на енергия, агресивни изблици и популяризиране на тъпотата. Неясно остава как така нашите медии все намират да интервюират само идиоти. Хиляди души човешка маса, множество интелигентни млади хора, а те все ще попаднат на онези 5 човека, които така ще обяснят позициите си, че за да ги разбереш ще ти трябва логопед и тълковен речник, и всъщност имаш истински шанс да успееш, само ако в свободното си време решаваш криптограми.

Не е вярно, че “днешната младеж” не е достатъчно интелигентна или заинтересована, както “днешната средна възраст” непрекъснато повтаря. Младите не са виновни, че са такива каквито са (не конкретизирам с определения), защото действат по модел, който им се налага отвън; модел, който цели опростяване на реалността, опростяване на душите, опростяване на всичко сложно. И вече не е хубаво да си сложен, защото сложността се превърна в проблем.