Странната красота на съветските автобусни спирки

Терминът “съветска архитектура” често е асоцииран със скучни, но практични панелни блокове. Плановата икономика на СССР и стремежът към бърза урбанизация оказват влиянието си в еднообразието на съветския град. Въпреки това, сталинистката и бруталистката архитектура произвеждат някои красиви, макар и не особено креативно изглеждащи сгради.

Канадският фотограф Кристофър Хъруиг обаче намира съветска архитектура, изпълнена с въображение и цвят, на неочаквано място – автобусните спирки. За първи път забелязва разнообразните им стилове, докато пътува с колело от Лондон до Санкт Петербург през 2002 година. Хъруиг е толкова впечатлен от странностите им, че си поставя за цел да намери и заснеме най-изключителните от тях.

Всяка спирка имаше своя уникален характер. Накара ме да осъзная, че зад желязната завеса и с всички клишета за СССР, с които сме израснали на Запад, е имало милиони души, които са мечтаели и разширявали границите на креативността.

Фотографът покрива над 28 хиляди километра в 14 бивши съветски републики. Дванадесет години по-късно, проектът му е завършен под формата на фото книгата „Съветски автобусни спирки“. Една от снимките, която веднага изпъква, е тази на спирка в Гагра, Абказия:

sovietbusstops29

Създателят ѝ е грузинският скулптор Зураб Церетели. Мозайката, както и други негови спирки близо до Черно море, е с морска тема. Извита е като огромна вълна, готова да погълне чакащите.  Както се вижда от снимката обаче, едва ли ще сте много защитени, ако чакате автобуса в студен, ветровит ден. Церетели открито заявява, че практическата функция на спирките никога не го е интересувала. За него е важно артистичното изказване – тотална противоположност на практическата градска архитектура в Съветския Съюз.

Въпреки това, много артисти са били окуражавани да промотират местното с дизайна на своите спирки. Това се вижда ясно от тази снимка на спирка в Киргизстан:

sovietbusstops8

Спирката наподобява шапка калпак, изрисуван с планини. Това не бива да ви учудва, защото през държавата минава планинския масив Тяншан, а калпакът е традиционно облекло в региона.

В Естония местният дух е изразен чрез използвания материал. Държавата е известна със своите красиви гори и много от спирките са направени от изрисувано дърво:

sovietbusstops43

В Туркменистан пък може да се види тази спирка, която несъмнено напомня на архитектурния и изографистки стил в много джамии:

sovietbusstops12

По-типичният брутализъм се среща най-често в снимките на Хъруиг от Армения. Въпреки това, спирки в такъв стил има и в Абказия. Някои от тях имат непрактични футуристични елементи като огромни дупки, през които влиза вятър:

sovietbusstops30

Всички тези снимки доказват едно – че креативността винаги намира начин да се прояви. Тя превръща светското и ежедневното – като спирката – в творба на изкуството. Има и нещо поетично във факта, че тези творби са били част от ежедневието на хората, а не зад вратите на галерии, до които много работници от изолирани части на СССР не са имали достъп.

Още снимки и повече информация за книгата и фотографа може да намерите на официалния му сайт тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *