Любовта не стига, трябва и акъл

Ако потърсиш „развод” в Гугъл, ще намериш 19,700,000 резултата, на английски саDivorce 121,000,000, на унгарски – 1,270,000, на латински 39,300 и т.н., или като цяло – съвкупност от сайтове, които ти предлагат дефиниция, цена, причини, начини за оцеляване след развода и куп други глупости. Разводът определено си е гадост, заедно със всички други гадости, свързани с крах, катастрофа или просто избледняване на междучовешките връзки и отношения. Предателство, липса на комуникация или отдаденост са сред най-честите причини. Не са ли това най-честите причини и за изгубените приятели? В живота си човек среща много хора, повечето дори не запомня, в нечие съзнание оставя белег, без да съзнава, а в нечии мисли никога не попада, колкото и да се старае. Малцина обаче са тези, които освен в главата ни, влизат и в сърцето. Та, разводът.

Определено е нещо доста сериозно, страшно, отговорно, с огромни последствия, най-често върху повече от два живота, и изглежда става все по-популярен. Прекрасно за адвокатите, лошо за децата, разоряващо за съпрузите и интересно за съседите.

За да съм ясна, уточнявам, че като пиша това, в ума ми се върти „развод” като следствие на брак, който най-общо може да се определени като „нормален” (по симпатия, а не по сметка, принуда или случайност) и в който няма каквато и да е форма на тормоз (това е друго и е сериозно).  Причината за краха на любовта е странният човешки мозък, който престава да оценява близките си като личности, който след известно време просто спира да забелязва най-милите си хора. Хората сме глупави. Толкова ни е грижа как изглеждаме в очите на „външните”, така старателно се опитваме да не направим лошо впечатление, да не обидим неволно или волно някого, да не се разкрещим и да не нарушим добрия тон, да не вдигаме шум, когато съседите спят и прочие. И това е прекрасно. Но забравяме тези маниери у дома и в това се изразява цялата ни глупост.

А е толкова важно и основно да сме внимателни със семейството си. Когато закачаме палтата си на вратата, не бива да забравяме там и простичките „съжалявам”, „сбърках”, „прекрасна си”, „обичам те”, „гордея се с теб”, „имаш ли нужда от помощ”, „как мина денят ти”. В крайна сметка, никой не би спрял непознат на улицата, за да му изкрещи „Дразниш ме; имах ужасен ден, ще си го изкарам на теб, за да стане и твоят ужасен”, нали така; тогава защо би го причинил на най-важните за теб хора. Всъщност приемаме семейството за даденост, изобщо не се стараем в отношението си към тях, защото знаем, че семейството си е винаги там, подаряващо безвъзмездна подкрепа. Помислете за това и следващия път, когато сте у дома, бъдете по-добри и внимателни, давайте повече; купете цветя на майка си, измийте чиниите вместо жена си, вземете децата от училище вместо съпруга си, прегърнете сестра си и се научете да казвате „благодаря, че си с мен”.