Мнение и половина!

Здравей, скъпи читателю! От доста време не сме си писали. Надявам се все още да си същият – гневният, надъхан бунтовник за свободата, не на моята душа, а на своята собствена, скрил се в гладката, лъскава черупка, от която дебнеше следващата си жертва, сякаш беше хищно животно. Е да ти припомня малко и за моя милост- все още на 17, все още амбициран, все още жаден за живот и гладен за успех! Накратко това е, а за дългата част ще се чуем допълнително. Сега ще те запозная със своите виждания за темата, потъпквана от обществото ни, рядко се дискутира за да не се стигне до някаква истина, която не само няма да оправдае очакванията ни, а и няма да превъзхожда по нищо лъжата, в която сме живели до сега!

Болна тема, болно общество без желание за лечение (поне така изглежда). Както казах -“все още на 17”, всеки ден се сблъсквам с проблеми, които не би трябвало да имам, със ситуации, които би трябвало да са предотвратени още преди някого да си помисли за тях. Пет дни от седмицата по седем часа аз седя прикован, не с окови, а с документи за един и същ неудобен стол. Няма да излъжа, ако кажа, че всеки ден се събуждам с желанието  нещо да променя, да постигна или пък да подобря, но за жалост почти винаги се явява недоволният от заплатата си учител, който в този безсрамно ранен час още не е изпил сутрешното си кафе и по някакъв извратен начин успява да предаде цялата си негативна енергия на теб и след това по някакъв още по извратен начин фактът, че ти в 8, 9  или 10 часа сутринта си потъпкан и нещастен успява да подпомогне повишаването на настроението му. Не знам как моите две или три двойки ще успеят да бъдат закачени като медал на сакото ви или просто мисълта за мълвата, която ще се носи преди и след вас, ви доставя удоволствие? Тук искам да вметна, че не говоря в часност или общо за всички преподаватели, но ако все пак се припознавате в думите ми “Shame on you!” или в превод “Срам за вас!”. Да дълбая по-навътре , няма смисъл! Да си представим, че животът е една гора и всяко дърво е един момент, един ден, месец няма значение. Запитвал ли си се колко твои “прители” и врагове за застанали около различните дървета с тъпи и остри балтийки, опитвайки се да отсекат дървото и след това да го използват за подгряването на собствената си история? Аз дори забелязах, че някои използват и моторни резачки – е, това вече си е същинска наглост! Не всеки има такива проблеми, не всеки ги признава и не всеки ги преодолява.  Връстниците ми, пък и не само не се затормозяват много, много – раздават се (както и аз), изглеждат затруднени, но само изглеждат – дават го бавно и спокойно, на където ги отведе течението – на там. По течението (бавно или бързо)  пожелавам на всеки да се сблъска с поне една буря, защото явно това е нужно на човек, за да се осъзнае!

Не твърдя, че съм свидетел на урагана “Патрисия”, но и не винаги съм плувал в спокойни води. Научих се да плувам още на 7, това пожелавам и на вас – научете се за да не бъдете удавник, а спасител! Научете се също и да живеете на пълни обороти, дайте максималното от себе си, за да не съжалявате. Пробвайте от много неща, желайте и успейте в двойно повече. Съсредоточете се върху важните неща, на чело с ВАС! НО понякога се замисляйте и за важните неща за обществото, в което съществувате, за това как да промените нещо, ако то не работи както трябва, за това как да дадете своя принос към по-добро бъдеще и настояще. Бъди човека, бъди секундата, бъди промяната и поне знай едно – няма да бъдеш сам в борбата с… не знам, може би неправдата (да го наречем така за сега). До нови срещи.. дано да не ме подминеш… отново!

Автор: Димитър Биков

Коментирай