Откъде призхождат символите за мъж и жена?

Представляващи две планети, желязо, мед и няколко олимпийски богове, класическите символи за мъж и жена притежават значителна символика за две завъртулки. Символите са древни и асоциациите, които те провокират могат да се проследят до зората на човешката циливизация.

Всичко започва с наблюденията на небесни тела като Слънцето и планетите от древните хора. Те заключaват, че има връзка между тях и промените наблюдавани в заобикалящия ги свят. Логично, след осъзнаването на тази връзка, древните учени започват да изучават небесата, за да могат да предсказват и да се подготвят за бъдещето по-добре. Те започват да свързват различните небесни тела с техните всемогъщи богове – Меркурий, Венера, Марс, Зевс (Юпитер) и Кронос (Сатурн).

Всяко небесно тяло, заедно с предписаният му бог, е и свързано с точно определен метал. Слънцето (Хелиус) е асоциирано със злато, Марс е свързван с твърдия, червен метал използван при изработката на оръжия – желязо, а Венера с по-мекият метал, който може да променя цвета си – мед.

Пишейки за тези метали, древните гърци се обръщат към тях с предписаните им имена на богове. Тогава, както и сега, те са спелувани чрез комбинация от букви. След време се появяват съкращения като Марс (Thouros) и Венера (Phosphorus):

През Средновековието, европейски алхимици разчитат на тези съкращения, които се запазват през Просвещението (края на 17 до началото на 19 век). Те са използвани от прочути учени като Карл Линей – шведски учен, положил основите на съвременната таксономия. Линей се смята и за един от бащите на съвременната екология. Ползва символите в труда си Systema Naturae от 1735 година.

Линей, също така, е първият, който използва тези знаци в биологически контекст в дисертацията си Plantae Hybridae (1751 година). Той ползва символа за Венера, за да обозначи женския родител на хибритно растение и символа за Марс, за да обозначи мъжкия родител. Продължава да използва символите и в следващи научни трудове. Следвайки стъпките на Линей, други ботанисти, както и учени от други научни полета като зоология и човешка биология, възприемат символиката. Временно мъжкият и женският символ се използват и в генетиката. Днес, модерната генетика ги е заменила с квадратче за мъж и кръгче за жена:

Този тип символизъм е разработен от Плини Ърл, доктор в Блумингдайлския приют за душевноболни в Ню Йорк през 1845 година, докато обяснява наследяването на далтонизма:

“С цел ясното илюстриране на разпространението на тази физиологична особеност в семейството, съм приготвил генеалогична диаграма. Мъжете са представени с квадратчета и жените с кръгчета.”

Все още не е ясно защо Ърл се разграничава от класическите символи. Едно възможно обяснение е дадено по-късно от английския офтамолог Едуарт Нeтълшип, който твърди, че Ърл не е могъл да намери печатар, който да има тези класически символи.

Коментирай