Роботите ще бъдат таксувани?

Навярно звучи смехотворно, но напоследък няколко доста прочути личности започнаха да повдигат въпроса за данък над роботите. С разпространяващата се мълва  относно евентуалното доминиращо влияние на автоматизацията, темата се повдига все по-често.

По-рано този месец, Европейският парламент обсъди този въпрос. Френският кандидат-президент от социалистическата партия – Бенойт Хамон, въведе данък „робот” в платформата си. Бил Гейтс, от своя страна, също прие доста положително куриозната идея. Предложенията варират, но всички те споделят общи черти. С усъвършенстването на машините множество работни места ще бъдат закрити. Въвеждането на такса „робот” би могло да олекоти последствията. Данъците „робот” могат да допринесат за нарастване на приходите за подобряване на потенциала на служителите или да се отвори възможността за осигуряване на базисен доход.

Добрата новина е, че робо апокалипсът все още не е настъпил. Въпреки нестихващата вълна от коментари, че автоматизацията ще вземе хляба ни, експерти смятат, че на практика тя няма да достигне подобни мащаби. От друга страна, ако това се реализира, резултатът ще е неравенство.

Такса „робот” с ползи за работната ръка

На практика, истинската заплаха не идва от обстоятелството, че роботите ще станат изключително вещи и способни. Притесненията са породени от факта, че масовата автоматизация би довела до още по-големи икономически различия – правейки богатите по-богати и оставяйки мнозина без работа и приходи. Такса „робот” в това отношение би могла да бъде използвана като полезен политически инструмент за париране на подобна развръзка.

Масовата автоматизация представя сериозен политически казус, който непременно изисква и сериозно отношение. Въпреки това, автоматизацията не е нещо ново. Краят на 16-и век, например, се свързва с откриването на машината за плетене от английски изобретател.  С нея, работниците успяват да реализират до 100 шева в минута. Тази практика продължава векове.

С развитието на технологиите се редуцира работния труд, изискван за реализирането на определен продукт. До този момент, този феномен не е предизвикал екстремна вълна от безработица. Автоматизацията може да отвори нови работни места, точно както може и да ги унищожи. Добър пример за това са банкоматите. Когато започват да се появяват през 70-те години на 20 век, има опасения че те ще доведат до намаление на броя на банкови касиери и загуба на работни места. Ефектът обаче е различен – банкоматите правят откриването и поддържането на нови банкови клонове по-лесно. Това увеличава броя на работни места и трансформира касиерската професия в по-фокусирана над финансови услуги.

Разликата този път се крие във възможността технологията да стане толкова прецизна, че да анулира нуждата от човешка ръка. Докато текущата реторика около изкуствения интелект върлува, в същото време ставаме свидетели на значими подобрения през последните няколко години. Технологията може директно да елиминира труда, вместо да го трансформира. Ала все пак автоматизацията би могла да доведе и до по-голяма доходност без труд. А какво лошо има в реализацията на „богатство” без труд?

Разбира се, зависи кой притежава това богатство. В капитализма, заплатите на работниците на практика индикират за процент, който получават от произведеното. Този процент не винаги отразява реалния вложен труд и винаги докосва долната граница. И през последните няколко десетилетия, този процент не се е увеличил прекомерно. Нещо повече, дялът от националния приход, предназначен за заплати, се свива със стабилно темпо. В същото време капитала набира постоянна скорост.

Технологията успя да превърне служителите в далеч по-продуктивни, а това доведе и до ръст в печалбите. Продуктивността е нарастнала с най-малко 80 % между годините 1980-2010. Въпреки това, почасовата компенсация за труда на служителите се е покачила само с около 10.5 %. С подобни статистики и темпове изглежда, че масовата автоматизация заплашва да реализира още повече „щети”. Неравенството ще нарастне, а заможните ще стават още по-заможни. Капиталът, освободен от труд, няма да означава „край на работния труд”, а по-скоро „край на заплатата”. Без компенсация за труда си, работниците губят и единствения си шанс за оцеляване. В допълнение на това, служителите са в страхотна загуба на социалната си позиция и сила. Докато работниците „управляват” продукцията, те ще могат да забавят или неутрализират, доколкото е възможно, това течение.

С две думи, автоматизацията е добра идея, само ако просперитетът, който ще създаде е равно и широко разпространен. Съмнения за това обаче са породени от статистики като тази на Oxfam. Тя гласи, че осемтте най-богати души в света имат повече средства от половината население на Земята взети заедно. Макар на пръв поглед да звучи смехотворно, таксуването на роботите е една от най-належащите мерки, които трябва да се предприемат срещу  финансовото неравенство.

Източник: The Guardian

 

Коментирай