“Тук… на края на света” – руска пиеса на българската сцена

Още в началото на спектакъла сценичното действие ни отвежда в такива художествени пространства, че за зрителя е трудно да определи къде и кога с точност се развива действието. Несъмнено, това решение е търсен ход, драматургичният текст да надхвърли рамките на „националното и специфичното“ и да намери своя живот чрез интерпретацията на режисьора  Александър Галперин.  „Тук … на края на света“ е първата творба на руския драматург Алекс Бьорклунд , която стъпва на българска сцена, благодарение на адаптацията на театрално сдружение „ГЕСТУС“.  Тя разказва история за самота, изолация и апатия, погледнати от трагичните и комичните им страни.

„Тук…на края на света“ ни навява апокалиптични мисли, но само за малко. Спектакълът ни препраща в един по-метафоричен свят, извън буквалните възприятия. Първата сценичната картина ни отвежда в един откъснат от цивилизацията, забравен остров, където на пръв поглед не се случва нищо друго, освен поредната смразяваща буря. Там се намира и малкият, уютен бар на Емма (Илона Господинова), в който предстои персонажите да разкажат своите истории, да се разплетат дълго пазени тайни и да извървят пътя към мечтите си. Естествено, в същото пространство публиката се запознава и с останалите персонажи – Йорген (Игор Дамянов), Густав (Иван Тодоров) и Тобиас (Симеон Тодоров).

Сценографията е минималистична, без излишни бутафории, но същевременно функционална – три малки маси, на близко разстояние, с по два стола. Върху нещо – приличащо на пиедестал, стои едно старо радио. Лъч светлина прониква през прозореца. Навън вали като из ведро – стена от дъжд и  пробляскващи светкавици, които  осветяват помещението и прегърмяват така, като че ли идва краят на света. Тази стихия на природата ражда музика – лайтмотивната тема на спектакъла. В представлението сме въведени с гръм. В полумрак се появява силуета на  Емма. Като на сън или в полусънено състояние се опитва да подреди бара за работа, от радиото зазвучава музика. Всичките ѝ движения издават много добри танцувални качества и артистични маниери. Тя с всеотдайност се превъплащава в  ролята на шоу-актриса и успява без никакви проблеми да превърне почистването на бара в атрактивен шоу номер. Изборът на песен е нетрадиционен – от старото радио звучи Candy Man на Кристина Агилера. Въпреки това, песентта е подходяща, защото е съвременна песен с ретро елементи. Това ни напомня, че действието може да се развива навсякъде и по всяко време;  че терзанията, конфликтите, но и щастието, които предстоят на героите, могат да бъдат и наши. Не след дълго, Емма е извадена от транса на музиката и върната в ежедневието, когато посетителите на бара започват да се появят един по един. Пръв е Йорген, който е изпълнен с нервност, енергия и детски ентусиазъм. Поведението на героя е в ярък контраст с това на раздразнената и на моменти апатична Емма, а разговорите между тях разкриват и причините за тревогите ѝ – мъжът ѝ е в кома.

Снимка: Димитър Пигов

Представлението е интригуващо; бързо ни въвлича в заплетения живот на персонажите и между редовете на общите приказки лесно ни позволява да разберем каква е мотивацията за изборите им в житейски план. Същото важи и за костюмите – когато Густав прекрачва прага на бара, той е облечен в елегантен, старомоден костюм. Той е гръмогласен, наперен и държи да бъде взет на сериозно. Това създава много комични ситуации между него и Йорген, а актьорите са изключително динамични в ролите си. Естествено хода на действието ни разкрива истинските стремежи на героя.

Облеклото на героите говори ясно и за това как те самите се възприемат. Това е най-видимо при Емма, която подменя работните дрехи с елегантна рокля. Тя е разкъсана между това, което е сега, това, което е била, и това, което може да бъде.

Последният клиент на бара е мистериозният и развлечен Тобиас. Малко след пристигането му емоциите, които героите едва са задържали на ръба до този момент, се изливат в хаотична кулминация. Сценичният бой (няма да ви разкриваме причините за него) е поставен умело и достоверно, което доказва, че актьорите са талантливи и физически подготвени. Тобиас ни изненадва със своята изповед, която ни вади от рамките на ежедневното и ни прехвърля във философското и нематериалното. Последван е от другите персонажи, които изказват своите терзания и размисли. Всички посетители на бара се разкриват, всички са самотни заедно.

Замисляме се дали изолацията всъщност не е за предпочитане, тъй като тя гарантирана безопасност от това, което ни чака в „голямата земя“. Замисляме се дали да ценим това, което имаме тук и сега, или да се подадем на инстинкта си да търсим нещо ново и вълнуващо. Пиесата обаче не проповядва определено виждане, което е освежаващо в културен климат, изпълнен с черни и бели заключения.

Като цяло, „Тук … на края на света“ е една прекрасна, актуална, но и универсална пиеса: „Сблъсъкът между потребността на човека да бъде щастлив и невъзможността това да се случи – е класическият конфликт, който занимава човечеството от както свят светува.“ Младите актьори от сдружение „ГЕСТУС“ се справят отлично със задачата да ви пренесат „на края на света“ и е съвсем възможно да припознаете дъждовния остров с място, на което сте били или в което живеете; да видите себе си или някого, когото познавате в героите. Но едно е сигурно – „Тук … на края на света“ е изживяване, на което ще се насладите.

Повече информация за „ГЕСТУС“, следващи дати на представлението и други можете да намерите тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *