“Живите мъртви” и границите на цивилизацията: древногръцки прочит

Древните елини с типичното за тях високомерие често си представяли света като малко цивилизовано островче, заобиколено от безкрайния океан на варварското безумие. Но имало и такива като Аристотел, които смятали, че да се родиш грък не е предпоставка, за да бъдеш цивилизован. Той можел да посочи не малко варвари сред сънародниците си. Аристотел и Платон гледали с ирония на онези, които смятали, че всички “не-гърци” са хомогенна и безлика народна маса, а гърците са единствените, надарени с разум. Според тях разликата между “варварина” и “цивилизования” била много по-значима. Те дефинирали варварите като хора, които не признавали другите за човешки същества, а по-скоро се отнасяли с тях като с животни. Варварите разрешавали проблемите си не с думи, а с насилие. Те не спазвали формални правила и били водени единствено от примитивни инстинкти. Гръцкият географ Страбон например смятал обитатели на Ирландия за едни от най-големите варвари, тъй като те имали „за най-голяма добродетел да изядат баща си след неговата смърт“, като че ли бил животно.

Макар и границите на цивилизацията да изглеждат отдавна установени, темата винаги се връща на дневен ред под една или друга културно-художествена форма. В нашия непрестанно глобализиращ се свят сюжетът за връзката между „нас“ и „другите“ отново набира популярност. Сериалът „Живите мъртви“, чийто седми сезон започна през есента на 2016-та, е пример за визуален експеримент с границите на цивилизацията и човека. В неговия постапокалиптичен свят, населяван от зомбита, малка група се опитва да оцелее. Предвождани от бившия шериф Рик, те се опитват и да запазят човешкото в себе си. Зомбитата, както те скоро разбират, са напълно безумни същества, водени единствено от чувството за глад. Те са човешки тела, лишени от човечност. Заразата се е разпространила навсякъде. Изведнъж семействата, приятелите, близките и съседите на главните герои се превръщат в немислеща маса, която се опитва да ги погълне в прекия и преносния смисъл на думата.

Спойлъри от ранните и не толкова ранни сезони на „Живите мъртви“ напред!

2
Източник: https://twitter.com/WalkingDead_AMC

Има ли по-ужасяваща метафора за варварството? Внезапно става ясно, че и традиционната биологична дефиниция за човек е вече непотребна и трябва да бъде заменена. Телата на близките им са почти същите, но зомбитата виждат в хората единство жертви на нескончаемия си глад. Тази промяна се оказва непоносима за много от персонажите. Губернаторът е един от тях. Той пази дъщеря си окована с вериги, с надеждата, че някой ден човекът отново ще се върне в празната й обвивка.

Границата между живота (човека) и смъртта (зомбито) започва да изглежда съвсем размита, често подтикваща към въпроса: „Ние бяхме хора. Какво сме сега?“. Но объркването на героите едва започва. Скоро те осъзнават, че са заразени от зомби-вируса и в смъртта си ще се превърнат в част от безумната напаст. Въпросът вече е друг – кои са живите мъртви? Хората от групата на Рик винаги са на крачка от смъртта – те не се чувстват нито мъртви, нито живи. Те обитават някакво гранично състояние. В този момент отстояването на ценностите на цивилизация се превръща в борба за собствената им човечност. Това подтиква главните герои да се вкопчат отчаяно във всеки символ на загубената цивилизация, което понякога граничи с абсурдност. Рик постоянно губи и намира своята стара шерифска шапка, която му напомня за неговия предишен живот като пазител на закона. Керъл говори за това колкото и липсва пералнята, Андреа пази своята малка огърлица с русалка, а всички останали имат за най-голямо удоволствие топлите душове.

3
Източник: https://twitter.com/WalkingDead_AMC

Както бързо се оказва обаче, зомбитата далеч не са най-страшното нещо в този свят. За техен ужас, групата на Рик открива, че останалите оцелели могат да бъдат много по-опасни и жестоки. Особено значим в това отношение е сблъсъкът им с група канибали, предвождани от пресметливия и хладнокръвен Гарет. Домът на канибалите Терминус – съвсем неслучайно наречен на римския бог на границите – се превръща в ключово място. То обозначава пределите между човешкото и нечовешкото. Канибалите притежават едновременно човешки и зомби характеристики – хранят се с човешка плът, но притежават разум; с тях може да се комуникира. Но Гарет и неговите последователи виждат света като разделен единствено на „касапи и добитък“. Подобно на концентрационен лагер, те създават човешка касапница. Там хората са държани във вагони, лишени от достойнство, свобода и вещи. Смъртта на всеки човек се записва хладнокръвно в малък счетоводен тефтер. Също като древните варвари, те виждат в другите хора единствено жертви. Въпросът, който Аристотел би задал тук е: достатъчно ли би било да се родиш човек, за да не бъдеш варварин? Могат ли всички човешки същества да бъдат смятани за хора или някои от тях са по-близо до зомбитата в действията си? Макар и да са в състояние да използват едно от основните постижения на цивилизацията – бюрокрацията, канибалите се държат изключително нечовешки. За Рик и неговите приятели, от друга страна, границата е премината там, където започва убиването на други хора за забавление или само защото това е право на по-силния.

Когато бягат от Термнус, Рик иска да изоставят непознати пленници, за да не рискуват собствения си живот. Спътниците му обаче го убеждават, че спасяването на пленниците е и оцеляването на групата в нейния човешки облик. Каква по-прекрасна метафора за цивилизованост?

Това, което правят протагонистите в този случай, е да преоткрият древногръцките принципи на цивилизацията. Те приемат, че тяхното оцеляване като хора може да стане единствено чрез признаването на пълната мяра на човечността на другите – дори това да струва живота им. Така те поставят морала и справедливостта като единствен критерий за човечност. Или както казва Дейл: „Светът, който познаваме, може да е изчезнал, но опазването на нашата хуманност? Това е избор!“. За това и убийството на хора трябва да се случва, само когато всички други варианти са изчерпани – ultima ratio.

Снимка на корицата: http://www.amc.com/shows/the-walking-dead

Коментирай