Малките радости, тихите усмивки, кратките докосвания. Парчета щастие, които се намират понякога. Когато нямаш нищо, се придържаш към Дребните неща.
Арундати Рой ни пренася в Айеменем – малко селце в Керала, Индия, бедно местенце, в което хората са разделени по каста и по пол. Място, на което можеш да вярваш само в „Богът на дребните неща”. Айеменем събира жертви, изяжда надежди. Двама близнаци се разделят, крехкото „нас” се превръща в „тях” и около тяхната раздяла се заплита нежно сюжетът на книгата.
Еста е „като тихо мехурче, което плува над море от шум”, той заема “твърде малко място в света”. Неговата сестра, Рахел, пък е ярка, шумна, контрастна на общоприетото още от дете, поведението ѝ сякаш е „учтива, индивидуална проява на поквареност”. Точно там, в най-скритите кътчета на Индия, Рахел „просто не знае как да бъде момиче”.
Срещаме двамата за пръв път вече пораснали, за да се върнем много пъти назад, в дълбокото минало, чиято неизвестност се открива за читателя детайл след детайл, с равномерно темпо, което на моменти натежава с липсата си на отговори. Но Еста и Рахел са истински герои – не можеш да ги опознаеш набързо и припряно, не можеш с един прочит. Затова, ако си търпелив, ако изчакаш до края, силният финал ще бъде достатъчна награда. Или наказание.
Нещо в миналото е накарало Еста да допусне тишината в себе си, да ѝ позволи да го погълне, да го направи прозрачен. Докато той се оттегля в периферията на съществуването си, онова събитие от миналото освобождава нещо в Рахел и обратното на брат си, тя трескаво се бори да разбере „какво е животът и как трябва да се живее”.
Арундати Рой реди пъзела на загадъчното им минало с нежен език, с красиви метафори, думите танцуват в тази книга и тяхната красота е като мръсен диамант в калната, грозна история, която разказват. Започват от голямото, от сложното и трудното за разбиране.
„…По света има места, като страната, откъдето беше дошла Рахел, където различни видове отчаяние се борят за първенство. И че личното отчаяние никога не е достатъчно отчайващо. Че нещо особено се случва, когато личното объркване се отбие в крайпътния параклис на огромното, яростно, кръжащо, движещо се, нелепо, налудничаво, невъзможно социално объркване на една нация. (…) Нищо няма смисъл. Нищо не означава много. (…) Защото са се случвали и по-лоши неща.
В страната, от която беше дошла Рахел, крепяща се във вечно равновесие между ужаса на войната и страхотиите на мира, по-лоши неща продължаваха да се случват.”
После думите преминават на по-интимно ниво, слизат в самия Айеменем, където властват
„Законите за Любовта. Закони, които повеляват кой трябва да бъде обичан и как.
И колко.”
Закони, които се стоварват върху майката на близнаците, красивата, мила Аму, и се превръщат в нейна присъда. Тя е разведена, разведена от брак по любов, разведена от брак по любов с мъж от друга националност. И ако „за омъжената дъщеря няма място в дома на родителите ѝ”, то за разведена дъщеря „няма място никъде”. Аму завинаги ще носи клеймото на свободния избор кого да обича, смазана под тежестта на проявената свободна воля.
И ето ги – милата Аму и нейните близнаци, за които светът се преобръща с идването на прекрасната им английска братовчедка Софи Мол и нейната смърт, която ще донесе със себе си горчивия урок, че „в живота нещата могат да се променят за един ден.” Рахел и Еста, които са възприемали света като „ние”, ще бъдат разделени и от тук ще се спуснат две линии на историята. Едната за това какви са пораснали близнаците, по-тънка, по-крехка, стрелкаща се несигурно към настоящето. Втората – тежка, опасна, бъркаща с остри пръсти в раната на миналото, за да запознае читателя с всички дребни, но важни части от историята преди този ден, който е променил всичко. Две сюжетни линии, които се разклоняват и лъкатушат, само за да се слеят в идеален кръг, да се сплетат в примка, в бесилка за читателя, за човека.
„Богът на дребните неща” е мащаб и едновременно фокус. Роман, който лети между трагедията на една държава и черната мъка на личността, без да омаловажава или величае нито едното. Написан с красив език и нежни думи, които ловко жонглират с остра ирония и крехък сарказъм. История, която започва с финала и пази изненадата на началото за края.