Това е една наистина добре написана книга. Казвам го, защото текстът тече гладко, без накъсвания, а читателят чете плавно, без обърквания. И въпреки че това е нормално качество за хубавите книги, тук си струва да бъде изрично отбелязано поради спецификата на сюжета и особено фантастичните му елементи. Признавам авторовото майсторство да разкаже такава шантава история, която въпреки това върви систематично, гладко и ясно.

 Чайна Миевил ни отвежда до самия ръб на Европа, където се намират градовете-държави Бешел и Ул Кома, и до самия ръб на въображението ни – защото двата града съществуват отделно на едно и също място. Физически градовете имат една и съща локация, но топографски съществуват отделно – жителите им от малки се учат да невиждат чуждите сгради, хора или превозни средства. Всеки град има своя характерна архитектура, свои цветове, стил, а жителите му – специфичен начин на обличане, маниери, език. Дори полицейските сирени звучат различно, а цветовете на лампите им имат свои нюанси. Представете си го така – двама души може да живеят на една и съща улица, прозорец срещу прозорец, да вървят всяка сутрин по един и същи маршрут до работа, но да не се познават, защото единият е в Бешел, а другият в Ул Кома. Двамата дори няма да се погледнат, защото това би педставлявало нарушение на границите на държавите, което се квалифицира като престъпвение и се наказва тежко. Това е като география с шизофрения – един град с две съвършено чужди лица. Човекът може да гради много неща, но нищо не му се отдава така както поддържането на илюзии.

Причините за разделянето на градовете е историческа мистерия, но въпреки близостта си, те все още се мразят ужасно. Въпреки че вероятно тази сюжетна концепция ви звучи налудничаво, тя е представена изключително разбираемо и достоверно. Миевил изгражда една стройна метафора за склонността на човек да вижда само онова, което иска, да се преструва както му е угодно, и да живее, пренебрегвайки пеструвката. Реалността е само начин на възприятие, а не обективен факт. От друга страна, Бешел и Ул Кома са само маските на онази въздесъща склонност, определяна като национализъм, религия, етнос, на човека да търси различното между себе си и хората и да се бори в негово име. Слабост, която често манипулативно се използва за задоволяване на единични интереси.

На този интересен, сложен фон, Миевил пуска на свобода криминална сюжетна линия. Инспектор Тядор Борлу трябва да разреши заплетено убийство, което излиза от границите на родния му Бешел и стига чак до Ул Кома. Убийството обаче се оказва само върхът на айсберг от конспирации, заговори, икономически интереси и дълбоко пазени тайни. Наративът тук предлага своите изненади, изграден е с достатъчна динамика за тази жанрова ниша, но така и не може да стане толкова интересен, колкото градовете, които мистериозно съществуват зад историята.

Изобщо, това е една философска книга с политически нюанси, която е умело маскирана като криминална. От онези, които оставят следа в ума, която дълго следвате, мислейки си какво още бихте искали да знаете, а авторът не ви е казал; които уж трябва да са написани по друг начин, да акцентират на нещо различно. Но истината е, че книгата е добра – ще обозначи точно онова място в мислите ви, което много сърби, но не можете да достигнете.

One Comment

  1. Pingback: Тезиси върху чудовищата, Чайна Миевил | chetivo.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *