“Момичето преди”, Дж. П. Дилейни

“Момичето преди” е психологически трилър в духа на “Не казвай сбогом” и “Преди да заспя”, на когото обаче не лиспват и елементи à la “50 нюанса сиво”.

Дилейни изгражда две отделни сюжетни линии, като разполага едната в миналото, а другата – в настоящето. Историите си разказват в аз-форма Ема (преди) и Джейн (сега), които макар и да не се срещат във времето, успяват да се застъпят в пространството – в къщата на Фолгейт Стрийт 1. Мястото е архитектурна еманация на минимализма, в съчетание с най-модерната технология, която прави домът “умен” – датчици, вътрешно задържане на топлина, сензори за управление и прочие. В къщата цари простор, вътре няма нищо излишно (дори врати), но пък има дълъг списък с правила за живот – архитектът, проектирал мястото, има куп изисквания към наемателите, които допуска вътре. Правилата са строги, странни, безкомпромисни, но такъв и техният създател Едуард.

Едуард е богат и талантлив ексцентрик, един от най-добрите, но и най-чудатите архитекти. Мъжкият образ в “Момичето преди” поразително напомня мистър Грей, по когото светът полудя. Обвито в мъгла минало, белязано от трагедия, неподражаем ярък стил и много пари, специфично отношение към жените и липса на задръжки в леглото (и извън него, според случая) са основните характеристики на героя, който изглежда се превръща в съвременния образ на “фаталния мъж”, на когото никоя жена не би могла да устои, въпреки здравия си разум. За мен този профил на главния герой е най-големият минус на книгата, но разбирам и факта, че точно той би привлякал много читатели, така че оценката му не би могла да бъде повече от субективна.

Двете героини, Джейн и Ема, поразително си приличат външно. Две красиви жени, преживяли скорошна травма, макар и от различен характер. В началото “гласовете” им трудно могат да се различат, както заради сходството в историите им, така и заради сходни черти в характера. И двете се нанасят в къщата на Фолгейт Стрийт 1, която се явява последен пристан за обърканите момичета, и за двете животът коренно се преобръща. Разказите им се откриват в детайли фрагмент по фрагмент – нещо от миналото се редува с нещо от настоящето. Джейн разбира, че предшественичката ѝ Ема намира смъртта си в този дом при мистериозни обстоятелства и докато се мъчи да разгадае тайната на тази трагедия, започва да се страхува, че същият край дебне и нея.

Постепенно обаче образите на двете героини придобиват своя специфична индивидуалност и яркост и вече не могат да бъдат сбъркани. Авторът майсторски се е справил с изграждаето на персонажи, които объркват и изненадват. В този психотрилър никой не е такъв, какъвто изглежда, всеки пази тайни, всеки лъже – от главните, та до второстепенните герои. Тази пъстрота на лудостта и манипулацията поддържа динамиката на книгата през цялото време – няма как да ви стане скучно, защото нови разкрития за същността на героите дебнат от всяка страница.