Нищо не е по-хубаво от съботно утро с чаша черно кафе и добра поезия. “В понеделник ще е късно” на Добромир Банев събужда сетивата – с неговата поезия спомените изживяват най-добрите си метаморфози, вкусът на живота залепва по небцето на съществуването, а любовта разцъфтява със своята красота в душите ни, за да запечата всяко преживяване, случено под нейното докосване, в съзнанието – като белег, като рана. Когато се случи, любовта променя обичайните линии, по които текат възприятията, изкривява ги, пренасочва ги, размества света физически и понеже формата и е остра, ръбата, това никога не става плавно, а изеднъж. Любовта не е процес, а събитие.
Голяма хамалогия, нали? Да чувстваш, да желаеш, да отричаш... Или боли, или навън вали, или намразваш - докато обичаш. Зависим си от чувства и от страст. Разделите са праг към нещо ново. Кой има над душата пълна власт? Отиваш си? Довиждане, любово! И после пак. Отново. Като роб. Подвластен. Разбунтуван. Невъзможен. Страхът те прави идеален сноб. На глас се смееш, нямо се тревожиш. Голяма хамалогия, нали? Да мислиш, да споделяш, да събличаш... Боли, и без дъждът да завали. Боли, понеже знаеш да обичаш.
Любовта може да е лека като лъч, но и да изгаря до пепел. Умее да липсва като изгубен крайник. Въздейства с отсъствието си, щом веднъж разбереш, че е там, че може, увисва като луна на хоризнта и белязва живота с вечен стремеж към незнайните ѝ форми.
Онази плаха влюбена жена, която пущи с часове отсреща, навярно има чувство за вина - пропуснала е някого и нещо. Съмненията. Тихата печал. Дъждът. Тя пуши, втренчена и мокра, забравила дори, че има шал. Дъждът попива в синята ѝ рокля. Тя стиска във ръката си кибрит. Кибритът вече няма да запали. Привлича погледа като магнит, но да ми кимне със глава - едва ли. Тя просто пуши дълго и сама, на никого за нищичко не пречи. Онази плаха влюбена жена., пропуснала мига за малка вечност.
Да усещаш “сега” е умение, на което трябва да се научим. Да живеем, да обичаме, когато можем. Времето тече и календарът отброява дните до последната неделя – “пред нея всички сме на колене -/ от прашна София до синя Варна”. Любовта трябва да се случи сега, “защото в понеделник ще е късно.”