Харесвам книгите на Artline Studios и затова когато никому неизвестната “Заточен” попадна в ръцете ми, реших да рискувам и да ѝ дам шанс с идеята, че липсата на внимание към това издание може и да е незаслужена. Книгата предлага много обещаващо начало, което наистина ми допадна, но има и куп проблеми, които вървят ръка за ръка с развитието на историята.
Зомбита, извънземни, войни, вируси са все хубави сюжетни елементи, за които обаче четем с ясното съзнание, че са по-скоро художествен похват отколкото (поне се надявам) реална заплаха за нашето общество. Икономическа криза обаче – е, това е съвсем истинска беда, която може да разруши обществения строй из основи, а опсността от такава не е никак имагинерна, затова наистина се зарадвах, че Питър Лайни е избрал точно таково “бедствие”, върху което да изгради антиутопията си.
След крах на финансовите пазари социалноосигурителната система буквално “фалира” – вече няма нито средства, нито кой да се грижи за икономически неактивното население. Много ми се искаше детайлите на такъв сценарий да са по-добре разгърнати, по обхватно представени, понеже тематиката е много актуална, особено в нашата страна, където общественото осигуряване търпи системен недостиг на средства, притиснато под тежестта на демографска криза и широкия сив сектор. Уви, Питър Лайни не е никак щедър що се отнася до информация за широкия свят. Той ни изпраща на Острова – място, което трябва да “приюти” всички безполезни за обществото групи – старци, болни, деца на по-бедни родители, престъпници. Но Острова не е убежище, той е просто една планина от буклуци, сред които заточените трябва да драпат, за да запазят жалкото си съществуване. Защото там хората се превръщат в животни.
Редът се поддържа от система от сателити, чийто сложни “мозъци” засичат престъпленията и за секунди изпращат към извършителите им наказания. Те са въплащение на държавния контрол, който хем трябва да пази островитяните, хем ги превръща в затворници, защото опитът за напускане на Острова се третира като престъпление срещу държавата. Интересна идея, в чието изложение обаче има огрмни пробойни, тъй като не е никак добре логически обосновано. Когато на Острова падне мъгла, тя “ослепява” сателите и тогава наства истинкия ужас и анархия. “Орди от пищящи изчадия” започват безнаказано да вилнеят, изтезат и убиват, което дава на сюжета няколко кървави сцени.
Цялата история научаваме от Кланси, по прякор “Големия”, пенсиониран бияч, който ни разказва в първо лице за съдбата си на Острова и за живота си преди това. Последното не е разписано в достатъчна дълбочина, така и не успях да “усетя” героя, но подобна липса има у всички образи в книгата – те остават “хартиени”, не успяват да оживеят за читателя. Кланси случайно попада на система от тунели под повърхността на Острова и на тяхната мистериозна обитателка Лина. Това променя обреченето му ежедневие и му дава надежда, че може да намери изход от ада, в който живее.
“Заточен” има обещаваща и интересна основа, която обаче така и не се развива. Наративът е муден, липсват логически връзки между много елементи, финалът е откровено казано нелеп. Книгата започва добре, сериозно и интересно, но после нещо ужасно се обърква и оставя в читателя привкус на разочарование. Би била занимателна за онези, които просто обичат да четат, но определено не е за “ценители” на жанра.