“Градината на пеперудите” пристигна при мен изненадващо с нежното си заглавие, красиво визуално представяне и обещаващия си сюжет. Концептуалният замисъл на този трилър привлича вниманието със същата сила, с която го прави мрачната корица, приютила в сенките си няколко изображения на голи момичета. Резюмето на задната корица предполага, че романът ще се приближи до дефиницията на психо трилър и хорър, но за съжаление, тези очаквания не се оправдават.

Градинарят е богат мъж с особено хоби. До усамотеното си имение той поддържа прекрасна градина, пълна с Пеперуди. Така той нарича момичетата, които отвлича и затваря в Градината. Обсебен от красотата им и своите фетиши, той татуира изящни крила на гърбовете им.

Съществуването на Градината обаче е разкрито и читателят се потапя в ретроспективния разказ на една от Пеперудите – Мая, която разкрива повече за извратеното ежедневие в Градината и за ужасите, сполетели обитателките ѝ . Детективите, които разследват случая, са потресени от подробностите около него и намират сериозни основания да се съмняват в искреността на Мая.

Дотук всичко звучи невероятно обещаващо, но реализацията на идеята на практика се оказва твърде слаба. Нищо смразяващо кръвта не открих между страниците, изобщо начинът на разгръщане на сюжета ми напомни повече за YA литература (и то не от типа, който бих харесала), отколкото за истински психологически трълър, някак твърде наивно се развива повествованието. Акцентите на романа – отвличане, изнасилване, педофилия, насилие са някак пошло поставени и оставят лош вкус у читателя. Това са теми, които привличат вниманието, когато говорим за трилъри, но в случая не правят нищо повече. “Градината на пеперудите” е лишена от психологически елементи, антигероите са лишени от мотиви или профили, липсва каквато и да е поука, а единствената по-интересна информация, която може да срещнете вътре, са латинските имена на няколко вида пеперуди. Героите остават кухи и неубедителни, твърде близо до клишета и са неспособни да породят емоционална реакция от читателя.

Изобщо не харесах книгата, въпреки множеството позитивни коментари за нея и въпреки доброто сюжетно ядро. Ако на вас ви е допаднала, бих била любопитна да чуя защо.

 

Други ревюта при Книжен Петър и Под Моста.

One Comment

  1. Pingback: „Градината на пеперудите“ – потапяне в една извратена фантазия | Аз чета

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *