Да разкажеш 700 страници в едно стегнато и компактно ревю си е амбициозна задача. Особено пък когато съдържанието на тези страници те е оставило впечатлен и замислен. Най-трудно е да пишеш за онези книги, които наистина си харесал – искаш да успееш да предадеш максимално точно защо, за да накараш читателите си да изберат точно това заглавие (с по-слабите творби е значително по-лесно, не знам защо, но явно да кажеш как не харесваш нещо се оказва елементарна задача; обяснявам си го с това, че когато нещо ти допадне, то те докосва емоционално – а това е интимен момент, не е лесно да го опишеш откровено).

Майкъл Шейбон разхожда читателите си на три континента с уверената стъпка на човек, който знае точно къде отива. Да, всяка дума в романа ми се струваше на място, указваше посока: изказът на автора е стегнат, сюжетът не се разпилява и въпреки големия обем на книгата, читателят не се губи. Историята започва във вълшебната Прага, но в едно изобщо немагично време, когато тя е окупирана от нацисти. Един магьосник (буквално), на име Джо Кавалиър, успява да избяга от терора, който се настанява удобно в Европа, и да намери новия си дом при свои роднини в Ню Йорк. Джо е съвсем млад и се озовава в Америка сам – семейството му е жертвало всичко, за да му осигури това спасение. Това знание тежи оловно в сърцето на младия евреин – омразата към Хитлер и вината, че е изоставил семейството си в Прага, ще се превърнат в пътеводната звезда на житейския му път, засягайки всичките му решения и определяйки действията му – които по-късно ще го отведат чак до Антарктика (защо обаче оставям да откриете сами в романа).

Животът на Джо обаче не е белязан само от загуби, защото в Ню Йорк, в малкия апартамент на леля си, той намира приятел за цял живот в лицето на своя братовчед Сам Клейман. Точно по това време Сам си търси партньор, с който заедно да се потопят в обещаващия свят на индустрията… с комикси. А приключенията на героите, които създават по страниците, се развиват редом с техните собствени невероятни истории на мрачния фон на един предвоенен Ню Йорк.

Много ми допаднаха “Невероятните приключения на Кавалиър&Клей”, съвсем близки и убедителни почувствах героите на Шейбон. И там между страници ми се струваше, че наистина познавам тези две момчета, които се борят със света така, както умеят, че усещам болката и разочарованията на мъжете, в които се превръщат с напредването на страниците.

Намирам, че романът би допаднал на онези читатели, които харесват подобен тип пространни истории, които позволяват наистина да се вмъкнеш под кожата на героите, да живееш живота им. За мен книгата имаше вкус, подобен на онзи, който остава от четенето на Дона Тарт, така че ако я харесвате, вероятно ще се влюбите и в Шейбон. Освен това вътре има наистина много  за комиксите – ако сте фенове, няма се разочаровате от един сюжет, който се простира в самата им златна ера. Американска реклама, политика, Хари Худини, Супермен, Втората световна война – пъстрота от акценти има в този роман, а ако изберете да му се отдадете, ще откриете и още куп по-малки детайли…

 

One Comment

  1. Pingback: „Невероятните приключения на Кавалиър & Клей“ и (не)възможното бягство от реалността | Аз чета

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *