Оставам на вълна Кинг, след като последно ви разказвах за “Гробище за домашни любимци”, но този път с доста по-нов роман и ревю с по-малко суперлативи 🙂 

В първата част на “Институтът” авторът ни разказва за “Нощния пазач”. Тим е хаотичен, бивш полицай, има загадъчно минало и случайно се озовава в най-затънтеното крайче на света. Образът моментално ни става симпатичен, не само заради самия себе си, а и заради начина, по който Кинг разказва историята в точно тези първи глави, светлината, която хвърля върху останалите маловажни герои, които макар и статисти, са страшно интересни.

“Този живот, който си въобразяваме, че водим, не е истински. Той е просто танц на сенки и аз лично ще се радвам, когато светлините угаснат. В тъмното всички сенки изчезват Щ”

Дентън Барабанчика, “Институтът”

За съжаление, тази част свършва бързо, и твърде много страници стоят между нас и повторната среща с Тим. Дотогава предстои да се запознаем с Люк и да се разходим из Института.

Посреднощ, Люк е отвлечен от леглото си, а родителите му са убити. Малкият е упоен и когато се събужда, попада в истински кошмар – в стая, съвсем като неговата, но без прозорци. Той се намира в Институа – където има много врати, а всяка от тях води към подобна детска стая, кяото приютява друг деца. Те притежават специални дарби – телепатия или телекинеза.

Но по-страшното е, че Люк се събужда в по-добрата част на Института – след кратко време, прекарано там, децата биват премествани към Задната половина, която е „като призрачен мотел – децата ги настаняват там, но никога не си тръгват“. Съпътстваме малките герои през времето на престоя им в Института, където биват подлагани на експерименти и наказания.

Някъде по това време ми се стори, че перото на Кинг загуби отровата си – от хорър, какъвто трябваше да е, изведнъж се озовах в young adult история – и преходът не ми хареса 🙂 

Да, книгата има своите плюсове, сред които са:

  • Хубави въвеждащи глави;
  • Образите на децата са достоверно изградени;
  • Историята е увлекателна – прочетох я за една вечер, колкото и забележки да изплювам сега 🙂 
  • Романът има силер морален елемент и говори за въпроси като това дали целта оправдава средствата; дали ако знаеш за престъпление, но оставаш безучастен, всъщност и ти участваш в него; отношението към децата.

Обаче далеч не показва на какво е способен авторът, историята е някак наивна и опростена, сюжетът е лишен от непредвидими обрати, а финалът не предлага достатъчно изненади. За доста хора книгата в върхът, но аз по-скоро я препоръчвам като леко четиво, с което да оставим ума и емоциите ни да си починат за малко 🙂 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *