„Този, който контролира времето, контролира всичко.”

Читателският февруари за мен беше месец на фантастиката и приключенията. След „Дългият път към една малка, ядосана планета”, който напълно ме очарова, логичната читателска стъпка бе към „Аркадия”. Контрастът между между усещането, което двата романа оставят, обаче е остър. „Малката ядосана планета” е хумор и забавление, леки усмивки, скрити измежду страниците; докато „Аркадия” е антиутопия със заплетен сюжет – на множество малки възелчета, които читателят трябва да разплита едно по едно до финала.

Признавам, че в началото не е много лесно сюжетната личния да бъде сглобена. “Аркадия” е история, която разбираме през погледа на няколко различни героя – различни и по време, и по пространство – чиито гледни точки се редуват. Те ни представят три различни свята, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Историята се открива бавно – като ускорителен коридор, в който започваш движението неуверено, за да излетиш накрая и да се възхитиш от общата концепция, която ти се разкрива. Фабулата пък е изградена от истински хаос, в който все пак ще откриете закономерност на финала.

Да започнем с Хенри Литън, университетски преподавател и бивш шпионин, който познава Толкин и К. С. Луис  – като читател такива леки литературни закачки винаги ме изпълват със задоволство, макар и да нямат връзка със сюжетната линия. Хенри живее в Англия в периода след Втората световна война и пише книга. Една девойка се грижи понякога за котарака му – петнайсетгодишната Роузи. Нейното любопитство я отвежда в мазето на  професора, където открива входа към друг, много странен свят – Антеруолд. Свят, който е създаден от въображението на Литън и много прилича на този от неговата книга.  Там живеят други герои – загадъчната лейди Катрин, учителят Хенари и младият Джей, който непрекъснато нарушава порядките на антеруолдското общество. Междувременно някъде в далечното бъдеще, лишено от чувства, един гениален учен прави най-голямото откритие в човешката история. Анжела пренарежда приетите закони на физиката, а после е принудена да бяга от псоледствията.

Това са само основните герои, които забъркват приключението на “Аркадия”. Няма да дълбая в историята, защото всичко в нея е точно там, където трябва да бъде, една кула от карти, която не искам неволно да съборя. Когато говорим за сюжет в един роман, той обикновено има посока и ясно дефинирани начало и край, но “Аркадия” е подчинена на кръгова концепция. “Сюжетната линия” се затваря до окръжност. Причините не могат да бъдат разграничени от последствията, началото прелива в край, ако изобщо такива могат да бъдат дефинирани.

Романът първоначално е създаден като интерактивно приложение за потребителите на Apple устройства , което позволява книгата да се прочете по нестандартен начин. Читателят  сам решава как да подходи към историята. Може да избере в “чия глава” да влезе, в какъв ред да прочете събитията и да проследи кога и как точно са свързани помежду си. След като избере какъв път по “картата на сюжета” да поеме, има маркер, който отбелязва преминатите “отсечки”. Подобен подход е наистина интересен и може би предлага по-лесно разбиране на сложните взаимовръзки, които Пиърс изгражда, а и най-малкото, се оказва доста забавен. Приложението е безплатно, но трябва да ъпдейтнете до платената версия (EUR 3.99), за да получите цялата история.

Ако погледнем към хартиеното тяло, също няма да се разочароваме. „Входът” към „Аркадия” е чудесен – стилна и достатъчно загадъчна корица, която се отваря към светло изображение, разположено на първите страници. Харесвам книги, направени с желание, добило визуално измерение – макар тези детайли да не са гаранция за качествено съдържание, те все пак въвеждат читателя в настроение, че му предстои нещо специално.

Цялата история е разказана със спокоен тон, елегантно и философски. Напълно липсват напрегнати екшън моменти. Дали това е предимство или недостатък, зависи от индивидуалния вкус, но за мен този подход завършва концептуално романа – създава чувство за равномерност и не изкривява кръговата форма, която фабулата изгражда.

Иън Пиърс създава роман, който ще накара въображението ви да заработи с пълна пара, за да преомисли познатите концепии за време и пространство. „Четенето е важно единствено когато има нещо стойностно за четене”. Такова има, „Аркадия” е тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *