“Библиотеката на Въглен връх”, Скот Хокинс

Дъждовни дни ме затварят вкъщи. Имам нужда от приключение, което да не се удави в капка дъжд. Какъв по-удачен избор за задоволяване на тази потребност от „Библиотеката на Въглен връх“ – вижте ѝ корицата, гъделичка въображението със съвършената си графика.  В началото тръгва трудно. Или по-скоро твърде бързо, защото Хокинс развива действието динамично, натрупва въпроси, на които бави отговорите до последните страници. В един момент читателят се оказва въвлечен в пълно фиаско от лудости, в една фабула, оплетена като моряшки възел, която обаче плътно е овързала и четящия и не му позволява да остави историята. А каква история само…

Бащата е създателят на Библиотеката, която крие в себе си безброй книги и други тайни, знания, които променят представите за време и пространство. Бащата е това, което едно рационално съзнание, лишено от религиозни заблуди, може да дефинира като „Бог“ – всезнаещ, всеможещ, със способности, базирани на знания и учене, надскочил отдавна това, което е във възможностите на обикновеното човешко същество. В миналото с би200439_bтки той е спечелил правото над Земята – да я управлява, но и да се грижи за нея и тъй като „happily ever after“ е момент само от детските приказки, на Бащата му се налага да защитава света и днес. Само че „днес“ нещо не е наред.

Бащата е изчезнал, а Библиотеката е непристъпна. Неговите ученици – библиотекари губят основния стълб на съществуването си, онова, което са смятали за сигурно и трябва бързо да разберат какво се е объркало, къде е Бащата и има ли нужда от помощ.  Учениците му са деца, всяко от които е посветено на определена област, която да усвои до съвършенство – един трябва да се занимава с изкуството на живота и грижата за него, друг пък да опознае света на мъртвите, трети да се посвети на езиците – всички съществували някога, в безкрайността и многообразието им… и така до дванайсет любопитни и важни за опазването на света области.

В тоталния хаос след изчезването на Бащата трябва да се намери начин светът да бъде спасен и Богът да не изгуби човещината си.

Няма да разкривам повече, сардонично искам напрежението от неизвестното да обсеби и вас, докато четете. Книгата звучи като стандартно приключение, почти като за юношески роман, но искам да ви предупредя, че не е. И тук не говоря за острите ръбове на сюжета – обрати, жестокост, убийства, откровен хорър, каквито има в изобилие – стандартни похвати, които във всеки добър роман трябва да намират нов, свой начин за прилагане, за да запалят кръвта на читателя и с които Хокинс безспорно борави с лекота. Имам предвид онова, което бавно се съгражда под повърхността на епоса, за да се разкрие след обръщането на последната страница. Есенцията, която дразни съзнанието, докато изкристализира след като напрежението от неизвестността за съдбата на героите и любопитството към посоката, в която ще поеме историята, се успокоят. Онова безценно късче истина за живота, което само добрите книги носят, изградено неусетно, но майсторски в междуредията на добре написаната история. Този фантастичен роман носи такава. Обръща лицето ни към дефинициите за добро и зло, карайки ни да дълбаем има ли такава изначална предопределеност в човешката душа или е продукт на възпитанието, отношението, хората и примера, който сме срещали. Ровичка във въпроса съществува ли градация в ценностите като по-малко зло или по-важно добро или това са удобни реквизити, с които да маскираме преследването на идеите си. Хората независими ли са в своите избори и нрави или са проекция на собственото си минало. Може ли да бъдем други, по-подходящи за настоящето “днес”, ако имаме властта да поставяме миналото на колене пред нас..

Тази книга е повече отколкото изглежда. Позволете ѝ да се порови в ума ви.

"Библиотеката на Въглен връх"
Скот Хокинс
Deja Book, 2016

One thought on ““Библиотеката на Въглен връх”, Скот Хокинс

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *