“This is a man’s world”, пее Джеймс Браун, а Caroline Criado-Pérez пише за него. Invisible Women дава интересен поглед над света, в който живеем – свят, проектиран и изграден от мъже, които – макар и не нарочно, често пренебрегват или просто забравят нуждите на останалата половина от човечеството. Книгата изобличава съществуващия gender data gap – празнина в нашите познания за обществото, която е полово определена и която често води до дискриминация на жените или им пречи да получат максималното качество на живот, което съвремието ни може да им предложи.
Страшно ми допадна, че книгата не е поляризираща – написана интелигентно, респективно за читатели, имащи същата характеристика, Invisible Women в никакъв случай не цели да антагонизира мъжете. Да, авторкара твърди, че светът е “по-удобен” за мъжете, отколкото за жените – и честно, кой може да каже, че това не е вярно поне в някаква степен; но това положение не е резултат от тайна конспирация срещу жените, а по-скоро е случайна грешка, glitch в планирането на обществения строй. 🙂 Аргументът зад това е, че до скоро по-голямата част от решенията в политиката, архитектурата, иконимката, бизнеса и т.н. значими области са се взимали от мъже – които често са пренебрегвали спецификите на жените или дори не са били наясно за съществуването им, поради факта, че… не са жени.
В последните години до голяма степен сме успели да го осъзнаем и да започнем работа по преодоляването на този полово обособен проблем, но има още много неща, върху които да помислим. Invisible Women много ми хареса, защото се опитва да не бъде емоционално ангажирана, а базирана на факти, и макар да не съм абсолютно и фанатично съгласна с всичко, което авторката казва, книгата дава чудесни и ичерпателни основи по тема, по която недостатъчно хора са се замисляли сериозно.
Препоръчвам ви да я прочетете и да си вземете най-хубавото от нея – дори и да не споделяте всички гледни точки (което е нормално, все пак няма да четете учебник по физика).
Най-общо казано, книгата изследва три основни теми, които до голяма степен определят връзката на жените със съвременния свят. Първата обхваща, както авторката сама го нарича, “невидимото женско тяло” – в контекста на медицината, технологиите, градското планиране и архитектура, изкуството, и т.н.. Тук става въпрос за неща като “неправилен” дизайн на предпазните колани и седалки на автомобилите; лекарства, които така и не преминават медицински trial-и, защото са ефективни единствено за жените, или пък такива, които изобщо не са тествани върху жени и така нататък.
For most of the twentieth century, there ware no female musicians in the New York Philharmonic Orchestra. There were a couple of blips in the 1950s and 60s, when a woman or two was hired, but those aside, the proportion of women sat stubbornly at zero, But then all of a sudden, something changed: from the 1970s onwards, the numbers of female players started to go up. And up.
Turnover in orchestras is extremely low. The composition of an orchestra is fairly static (at around one hundred players), and when you`re hired, it`s often for life; it`s rare that a musician is fired. So there was something remarkable going on when the proportion of women in this orchestra grew from a statistical 0% to 10% in a decade.
That something was blind auditions. Instituted in the early 1970s following a lawsuit, blind auditions are what they sound like: the hiring committee can`t see who is playing in the audition, because there is a screen between them and the player. The screens had an immediate impact. By the early 1980s, women began to make up 50% of the share of new hires. Today, the proportion of female musicians in the New York Philharmonic stands at over 45%.
В тази част се демонстрира и осъжда приписването на роли на жените на база на пола им, посочват се опасностите, които подобни стереотипи могат да създадат във време, в което все повече разчитаме на дигиталния подход и технологиите.
These cultural stereotypes can be found in AI technologies already in widespread use. (…) In the 2017 images study, pictures of cooking were over 33% more likely to involve women than men, but algorithms trained on this dataset connected pictures of kitchens with women 68% of the time. The paper also found that the higher the original bias, the stronger the amplification effect, which perhaps explains how the algorithm came to label a photo of a portly balding man standing in front of a stove as female. Kitchen > male pattern baldness.
Втората тема пък разглежа сексуалното насилие над жените с аргумента, че днес вече е нелепо да обвияваме биологията и нейните фактори за съществуването му. Представена е покъртителна статистика, която няма да ви остави безразлични.
Третата основна тема е посветена на т.нар. unpaid care work. Това като че ли е най-важната тема за автора, която многократно се появява между страниците. Не съм сигурна обаче, че аргументите тук ми бяха достатъчни. Като цяло ми се струва, че темата е доста противоречива и деликатна, така че твърдите позиции за нея трябва да се заемат с особено внимание.
A Finish study found that single women recovered better from heart attacks than married women – particularly when put alongside a Univesity of Michigan study which found that husbands create an extra seven hours of housework a week for women. An Australian study similarly found that housework time is most equal by gender for single men and women; when women star to cohabit, “their housework time goes up while men`s goes down, regardless of their employment status”.
Изобщо ми се струва, че книгата се представя най-добре сама с цитатите от нея, така че още такива можете да намерите тук.