“Сделката на живота ти”, Фредрик Бакман

“Сделката на живота ти” е прекрасно издание, което да изберете за подарък, особено пък през зимните месеци, тъй като самият разказ се разполага във времето около Коледа. Форматът, в който е облечена историята, е чуден, а илюстрациите на Дамян Дамянов, които я съпровождат, допринасят страхотно за цялостното настроение.

И тук Бакман посяга директно към сърцата на читателите си, дърпайки онези струни в нас, които резонират до най-съкровените ни чувства. Но не си представяйте весела коледна история, която ще ви ободри и разсмее. Разказът е по-скоро философски, за онези хора, които имат склонност да размишляват върху живота с лека носталгия и тъга.

Това е кратък разказ за нещата, които би пожертвал, за да спасиш нечий живот.

Бакман ни разкрива колко важни са отношенията ни с хората, особено с близките, на които държим, съпровождайки мислите ни в посоката, в която стоят въпросте за смисъла и целта на живота изобщо, за стремежа към това да бъдем добри хора и да постъпваме правилно.

Повечето от нас искат да вярват, че всяко сърце, което спре да бие, липсва еднакво силно. Ако ни зададат въпроса “всички животи ли имат еднаква стойност?’, повечето от нас убедено ще отговорят “да!”. Но само докато някой не посочи човек, когото обичаме, и не попита: “Ами този живот?”.

Малко странно е това произведение на автора, по-абстрактно и философско, отколкото сме свикнали да звучи гласът му в досега излизалите изпод перото му текстове. Първичната ми реакция, веднага след като затворих последната страница, бе, че това е най-слабото нещо, което съм чела от Бакман, но истината е, че след като го оставих да “отлежи”, размислих. Мотивите от прочетеното продължават да се носят в ума ми и изглежда, че този кратичък разказ само посява семена в ума, от които читателят да роди собствените си заключения и желания за това как ще третира живота.

Имам да кажа още няколко думи, които обаче може да разкрият малко повече от необходимото и да развалят удоволствето на част от читателите, така че имайте предвид: spoilers ahead!

Бакман загатва за идеята, че един живот може да бъде “разменен” за друг, че е възможно да спасиш някого, като пожертваш себе си. Но тази жертва не е еднозначна на смъртта, така както животът като процес не може да се изравни със смъртта като еднократно събитие и финален акт. За да спасиш живот, трябва да се размениш своя за него или “да изтриеш” себе си – всичко, което си бил и си правил, просто да изчезне, така все едно никога не те е имало. Без спомен и без следа. Да се откажеш от всякакво значение, да се откажеш от себе си.

Този мотив е интересен и наскоро го открих отново в един от сериалите на Netflix – “Dark” (който също препоръчвам, адски добре е направен, няма да ви разочарова. 🙂

И така, за пореден път Бакман ме очарова – определено успява да овладее всички форми на прозата, с които работи…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *