“Стая”, Ема Донахю

“Стая” от Ема Донахю ме изненада. Това е книга за ужаса на пленничеството, за загубата на свободата , за болката  от безсилието, която обаче няма да ви парализира със страховити сцени, няма да използва инерцията на насилието, за да привлече читателско внимание.  В “Стая” живее само един детски разказ за света, какъвто го познава петгодишният Джак.

Джак живее в Стая, откакто се помни. Там са само той и Мам. И Черга, на която е роден, и Телевизор, който крие странни картини, и Цвете, поне докато е живо, и Маса, която е цялата в драскотини, и още предмети, без които ежедневието би било невъзможно и които за Джак съставляват целия свят. Понякога вечер, щом луната се намести в малкото прозорче на тавана, в Стая идва Старият Ник. Затова Джак спи в гардероба и само понякога го разбужда звукът от скърцащото легло на Мам.

Това са те – Джак и Мам, и страховитото, мистериозно присъствие на Стария Ник в някои нощи. Ежедневието им е еднообразно, следва строга програма, която не позволява в него да се появят пукнатини. Разказът е от името на Джак – простичък, наситен с типичен детски наивитет и украсен с присъщото за тази възраст любопитство. В началото граматичните особености на този детски изказ са малко непривични за читателя, пречат на гладкото, безпрепятствено потъване в историята, но с всяка обърната страница образите на детето и неговата майка стават по-плътни и този авторски прийом става познат, разбираем.

Една нощ обаче токът спира и това събитие забързва действието. Животът на Джак и Мам ще се промени необратимо, защото ще се наложи да признаят съществуването на света извън Стая. Това ускоряване на наратива, въвеждането на динамика в събитията идва точно на време, в точния момент преди читателят да се отегчи от монотонността и повтаряемостта в ежедневието на героите.

“Стая” съдържа в себе си две основни концептуални линии. Едната разкрива силната връзка между майка и дете и всеобхватните – и понякога изненадващи – измерения на майчинството и любовта. Тази тема е силно застъпена, но без да е украсена със сантименталност – предадена е през детски поглед, който приема майчината обич и грижа за нещо присъщо, вечно, което винаги е било там. Загатнати са и моментите на отхвърляне, на отчужденост, защото майката – макар и бидейки такава, все пак остава отделна личност. Втората линия се простира върху темата за насилието и посегателството върху личността. Отново предадена от гледната точка на дете, тя е лишена от бруталност и жестокост в описанието си. Но са на лице достатъчно детайли, за да може читателят да довърши цялостната картина в ума си. От посетите от автора думи в ума на читателя пораства възмущение, съчувствие и сковаващ ужас.

Това е странна, клаустрофобична, тясна книга, която ще ви остави в тягостно настроение, но и ще ви даде теми за размисъл дори извън гореспоменатите – малкият Джак се оказва пришълец в един непознат свят, който го озадачава с начина си на случване. Препоръчвам на онези, които имат потребност да надникнат през прозорчето на своята собствена стая.

Вижте още и прочита на Книжен Жор и Книгозавър, както и трейлъра на филма, базиран на нея.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *