„Дългият път към една малка, ядосана планета”, Беки Чеймбърс

„Дългият път към една малка, ядосана планета” ме изведе до място, което повече не искам да напускам – влюбих се толкова силно във фантастиката, че сега просто не мога да изляза от жанра. Беки Чеймбърс ме пренесе в свят, много по-широк от нашия, пълен с приключения и извънземни от различни раси, които сякаш ми се нравят повече от земните.

Всичко започва още с чудната корица, тематично издържан илюминатор, който да разгърнеш, за да се потопиш в космоса на хумористичната и увлекателна история, която Беки Чеймбърс подарява на читателите. Още преди да ме впечатли със съдържание, книгата ме грабна със симпатичния си, изпипан дизайн. Влюбих се и в дългото неконвенционално заглавие.

Романът започва с пътуване в космическа капсула – младата марсианка Розмари, която се носи с надсветлинна скорост към първата си работа извън родната планета. Макар да идва от Марс, Розмари е човек. Не толкова тривиално е положението на местоназначението ѝ обаче – „Пътешественика” е кораб с междурасов екипаж, който пробива дупки в подпространството, които служат за транспортни коридори между много далечни точки на вселената.

Още в началото разбираме, че Розмари има някаква голяма тайна в миналото си, която всячески се опитва да остави там. Разбира се, и останалите членове на екипажа имат своите лични истории, в които авторът е приютил чудесни изненади за читателя. На кораба Розмари среща и други хора, но и различни извънземни. Любим акцент в книгата за мен е детайлът и дълбочината, с които са изградени както образите на основните герои, така и културните и исторически аспекти на вида, от който произлизат. Много въображение и оригинално създадени лични светове дебнат от всяка страница.

Галактическата картина ни разкрива един пренаселен космос, жужащ като кошер и населен от различни видове. Мястото на човека е малко и незначително, грандоманията и величаеното на хомосапиенс са само космически прах сред разнообразието от видове, много от които са далеч по-напреднали .

Въпреки че на пръв поглед извънземните изглеждат причудливи и фантастични, читателят лесно се вживява в техните проблеми. Паралелите със съвременното земно общество лесно могат да бъдат открити, а критиката към него е основателна, дори и поднесена леко и с добър хумор. Сюжетът крие в себе си един истински културен експеримент. Приканвам ви да се превърнете в тестови обекти и гарантирам положителния резултат.

Сюжетът се разтяга из дългия път към една малка, ядосана планета, която е следващото местоназначение на „Пътешественика”. По пътя героите се развиват и израстват; кулминацията в сюжета съвпада с тази в техните отношения. Книгата е динамична и пъргава; съвсем ненатрапчива, но въпреки това от онзи вид романи, които помните дълго и за които се сещате с широка усмивка.

Гореща препоръка: хвърляйте се смело в това забавно приключение в компанията на остроумни извънземни, които ще ви станат много по-симпатични от земните човеци. А най-добрата новина е, че ще има и следваща част.

П.С. Ако посвещението в началото на книгата ви се струва неразбираемо, върнете се към него пак след финала – оказва се малко, но очарователно.