“Въпреки всичко, аз вярвам, че хората са наистина добри в душите си.”

Цитатът е от “Задната къща” от Ане Франк – книга, белязала сериозно детството ми, защото аз съм от онези щастливи деца, които са имали късмета да познаят войната за пръв път и единствено по страниците на роман. С тези оптимистични, наивни думи наум се потапям в ледените води на “Сол при солта” – историческа проза, посветена на една малко позната трагедия на Втората световна война – потъването на кораба “Вилхелм Густлоф”.

“Вилхелм Густлоф” приличаше на жена, бременна със заченати от войната изгубени души. Те щяха да изпълнят корема му и той щеше да роди свободата им. Но дали някой осъзнаваше каква е неговата същност? Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф. Бях чувала за него от баща си. Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария. Татко ми каза, че Вилхелм Густлоф е бил ликвидиран.

Корабът беше роден от смъртта.”

През зимата на 1945 г. немският кораб с капацитет от 1900 души отплава с близо 11 000 пасажери, половината от които деца, на борда си в изпълнение на операцията “Ханибал”, която остава най-мащабната евакуация на хора по море в съвременната история. Милиони войници и цивилни граждани от Литва, Латвия, Естония, Източна Прусия, Полша бягат към морето от войските на Червената армия. “Вилхелм Густлоф” е само един от десетките кораби, които вместо спасение, донасят ледена смърт в необятните води. Корабът е торпилиран от съветска подводница насред Балтийско море и потъва, отнасяйки със себе си живота на 9343 души.

Рута Сепетис разкрива микроисториите на четирима от пасажерите, историческото се преплита с художественото в този роман и от тези четири образа пораства мащабната картина на трагедията, чиито жертви стават близки на читателя, а всеки изгубен живот е рана върху лицето на човечеството. Четиримата художествени герои търсят спасение в прибалтийска Латвия: Емилия – млада полякиня, чиято съдба ще ви разтърси, Йоана – красивата литовска медицинска сестра, Флориан – загадъчен прусак, изпълняващ тайна мисия и Алфред, немският войник. Те са почти деца и войната през техните очи е точно такава, каквато всъщност е: грозна, жестока, безсмислена. Военните ужаси не изглеждат хиперболизирани, ако са представени през детските очи, а напротив – показват се голи, съблечени от фалшивите си каузи, деполитизирани.

В книгата гледните точки на четиримата младежи се редуват в кратки, стегнати глави, разказни в първо лице. Тази фрагментация на сюжета създава усещане за напрежение, за хаос, за опасност, за бързане, но и загатва за хилядите неразказани, но реални истории, които дебнат зад художествените образи. Второстепенните герои не получават свой глас в книгата, но описанията им са достоверни и те тежко се включват в скръбното многогласие на жертвите от войната, което ехти от всяка страница на романа.

Нека жанровата квалификация на “Сол при солта” като young adult не ви заблуждава – тази книга ще ви нарани, независимо от възрастта ви. Но е морален дълг да помним, да знаем за тази трагедия, да я картотекираме в родовата памет на човечеството, за да не допускаме повече повторение на историята. Защото морето е солено от сълзи.

Рута Сепетис разказва повече за проучванията си по книгата и фактологията около “Вилхелм Густлоф” в приложеното видео:

One Comment

  1. Pingback: „Сол при солта“ на Рута Сепетис | Книжен Петър

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *