Моретата трябва да се вълнуват. Само блатата лесно се успокояват.”

„Гам” е роман на вълненията, пълен с любов и екзотика, но и безспорно съвсем точно наречен от немския издател „роман на тезите”. Определението пасва идеално на тази ранна творба на автора: онзи Ремарк, когото познаваме от по-късни любими творби, се вижда в текста по един интимен, но хаотичен начин.

Сюжетната линия е крехка конструкция, скелет, върху който живеят множество философски разсъждения. Размислите на Ремарк върху любовта, страстта, партньорството се преплитат с тези за живота и смъртта. Авторът ги конфронтира и единява във философски танц с неравномерно темпо.

„(…) всички по-дълбоки неща имат две лица и само посредтсвеността е постоянна.”

А лицето на това необичайно, нестабилно „тяло” е лице на жена.

Красивата Гам пътува – навън из света и навътре в себе си. Екзотичните ѝ приключения се простират в Египет, Аржентина, Париж, Венеция и Далечния Изток. Ремарк не е пестелив в описанията си, а рисува пленителни картини и детайлни пейзажи. На този фон героинята изследва любовта чрез срещите – а и разделите – с различни типове мъже. Всеки от тях има своя ключова характеристика, която ще освети неизвестните места по пътя на героинята към себе си.

Обичам съвършенството, без да го желая.”

Бих определила „Гам” като подходящ по-скоро за ценители, запознати вече с творчеството на Ремарк. Различните философски тези, нестабилното изграждане на фабулата и щрихираните герои се нареждат в пъзел, на който му липсват парченца. „Гам” играе ролята на ескиз, на скица на по-късните произведения на автора.

 

One Comment

  1. Pingback: Книга-подарък (Коледно издание, 2017) – Дневникът на един книжен тигър

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *