Книгите, за които не остана време…
… да пиша. Оказва се, че чета далеч по-бързо, отколкото пиша. 🙂 Невинаги успявам да споделя в ревю впечатленията си от всички книги, които са ми попаднали, затова реших да мина в този събирателен пост през някои от заглавията, които съм чела през изминалата година, но така и не съм споменала тук – а пък те далеч не заслужават да останат пренебрегати.
Романи
“Слепоглед”, Питър Уотс (“Изток-запад”)
Наистина интересна книга, която съчетава наука и фикция, за да изгради сюжет, който ще плени читателя. Но определено е нишова – чиста форма “твърда научна фантастика”, която изисква определено ниво на съсредоточаване при консумация и търпение към възможността да се сблъскате с научни факти, които са ви непознати. Интелигентно написана творба, която ще обогати познанията ви, а пък трилъровите елементи в сюжета ще поддържат напрежението до края. Моята бройка пък е с автограф, след като успях да се срещна с Уотс на Ratio 2017, 🙂
“Жената на тигъра”, Теа Обрехт (“Пергамент Прес”)
Магична книга, която разказва историята на един тигър, оцелял при бомбандировки в средата на миналия век някъде из Балканите, които улучват зоопорка. Могъщото животно се укрива близо до селцето Галина за ужас на жителите му и за да събуди фантазиите на едно малко момче. Много години по-късно внучата на това момче се опитва да надникне в миналото му и да сглоби пъзела на живота му. Книга, пълна с любов и спомени.
Френска литература
“Шапката на Митеран”, Антоан Лорен (“Факел Експрес”)
Антоан Лорен и неговите кратки, но емоционално наистени романи, се наместиха убедително в читателската ми година. Запомних както “Шапката на Митеран”, така и “Жената с червеното тефтерче” (вижте ревю тук) като приятни книги, които предизвикват усмивки. “Романите трябва да бъдат по-добри от истинския живот”, твърди Лорен и така и ги пише… 🙂
“Писателят в семейството”, Грегоар Делакур (“Факел Експрес”)
Грегоар Делакур ме плени със замах още с “Какво поглеждаш най-напред”, на която попаднах случайно, и след това нямаше как да не прочета всикичките му творби. За “Списъкът с моите желания” имам цяло ревю, но “Писателят в семейството” някак ми се е изплъзнала, макар да я харесах много. Това е дебютният му роман и съм сигурна, че и вие не бихте могли да устоите на елегантния му изказ, украсен с щипка цинизъм.
“Кръговратът на незримото”, Е.-Е.Шмит (“Леге Артис”)
Много любов има и в цикъла от шест книги, който ще допадне на по-философски настроените читатели и на онези с по-чувствителни души – любов към хората по принцип, към живота и доброто. Основните персонажи във всяка от книгите са деца, а обединяващата тема е религията. Освен философия, в тях ще откриете много хуманизъм, надежда и чистота, дори да сте с атеистични възгледи.
Поезия
“Карти и географии”, Александър Секулов (“Сиела”)
Секулов е от любимите ми български писатели, защото подрежа думите с фантазия и нежност, към която не мога да остана безучастна. Запознайте се с поезията му с това издание, което събира поемите и стихотворенията му.
“Пропуснатият момент”, Йорданка Белева (“Жанет 45”)
Ех, колко чувственост има във всичко, което тази жена пише! И разказите, и поезията и са чиста естетика, думите и се протягат към читателското сърце и го сграбчват в топла прегръдка. А кой не се нуждае от такава?
“Кой кой е”, ц (“Да”)
Непредсказуема и силна поезия от словенския автор Томаж Шаламун. Макар и непознат за мен до този момент, ярката корица ме привлече между страниците, а посоките, в които ме понесоха думите, ме задържаха вътре.
Накрая си признавам, че книгите от корицата на поста също спадат към онези, за които не съм успяла да пиша тук, макар да се прекрасни. Така че – имайте предвид и тях, когато избирате следващото си четиво. 🙂