В средата на петдесетте години попартът се обособява като самостоятелно направление във визуалното изкуство във Великобритания и в края им – в САЩ. Това течение използва елементи и средства на популярата култура – реклама, комикси, светски обекти – и премерена доза ирония, за да се противоспостави на елитарната култура в изкуството. Попартът е масово произвеждана форма на изкуството. Не е особено високо платено, но е остроумно и закачливо, бляскаво и весело направление, което създава безгрижно усещане за консуматорското общество. Попартът е изкуство, което всички сте виждали.
Попартът често използва изображения от рекламата. Ежедневието е извор на вдъхновение. Етикетите и логата на различни марки фигурират на видни места в образите, които попартистите създават. Един от най-изветсните представители на това течение и вероятно първата асоциация на повечето хора с попарта е Анди Уорхол.
Като останалите представители на попарт течението, и той използвал предмети и образи, познати на масовата публика – снимки от таблоидите, образи на известни личности и други. Той създава 32 картини, посветени на популярната марка супа Campbell. Неговата творба Campbell’s Tomato Juice Box (1964), изобразяваща най-широко консумирания вид супа на Campbell, е част от колекцията на МОМА в Ню Йорк. „Не мисля, че изкуството трябва да бъде достъпно само за неколцина избрани” казва Уорхол. Той е създава изкуство и с други потребителси стоки като Coca Cola, известни американски марки корнфлейкс и други. Анди Уорхоу наистина умее да превърне изтърканиете от употреба тривиални обекти от бита в… изкуство. Рисувайки масови стоки, той се опитва да превърне самото изкуство в такава.
Анди Уорхол е емблема – фотограф, художник, продуцент, издател, писател, кинорежисьор. Започва кариерата си като илюстратор на реклами в Ню Йорк. Някои от рекламните образи, които е създавал през този период от кариерата си, са включвани в музейни сбирки. Като режисьор той има своя запазена марка – съсредоточава камерата върху един единствен обект. Някои от по-известните му филми са “Empire”, в който Емпайър Стейт Билдинг е снимана в продължение на осем часа – от свечеряване до късна нощ, “Sleep”, в който е заснет четиричасовият сън на поета Джон Джорно и скандалният “Blow Job”, в който камерата се фокусира върху лицето на мъж, който се наслаждава на фелацио.
Върху проектите си Уорхол работи във „Фабриката” – своето студио, облицовано в алуминиево фолио и сребриста боя. Чести посетители на студиото са членовете на неговата авнгардна свита „Superstars”- германската певица Нико, известна с работата си с ранните Velvet Underground, актьорът Джо Далесандро, красивата Еди Седжуик, която Уорхоу коронова за „Кралица на Фабриката” и която се превръща в негова муза, актрисите Джаки Къртис, Кенди Дарлинг, Холи Вудлон и Вива, художничката Ултра Вайълет. Сред тези имена е и Валери Соланс – писателка и радикална феминистка. През 1968 г. тя прави опит да убие Уорхол. При стрелбата известният артист е сериозно ранен, а последиците от нея афектират живота и изкуството му. Той става по-затворен и се оттегля от социалния живот. Соланс се предава, а мотивите си за нападението над Уорхол обяснява така: „Той имаше твърде много контрол над живота си.”
Артистът рисува портрети на известни личности като 
Мик Джагър, Лайза Минели, Джон Ленън, Даяна Рос, Бриджит Бардо и Майкъл Джаксън, както и на комунистическия лидер Мао Дзедун. Портертът на Мао Дзедун е особен с това, че има две дупки от куршуми. Те се появяват върху картината, докато тя е част от колекцията на актьора Денис Хопър. След бурен дебат акторът вади пистолет и стреля по портрета на лидера. Когато показвва наранената картина на Уорхол, двамата решават да я представят като „съвместна работа”.
Уорхол умира в съня си от сърдечна аритмия, усложнение след рутинна операция на жлъчката. С него умира една епоха.
По негово желание цялото му имущество се изпозлва за съдаване на фондация за развитие на визуалните изкуства. Притежанията на артиста са разпродадени на търг, който продължава девет дни и събира 20 милиона долара. Фондацията за визуални изкуства на Анди Уорхол е основана през 1987 г.
Анди Уорхол повлиява на представите ни за изкуство повече, отколкото можете да си представите и вероятно е най-познатият американски художник. Завършваме срещата си с неговата история с цитат, който мас медиите му приписват и с който той описва себе си, както и, бихме могли да кажем, цялото настроение на попарта.
„Аз съм дълбоко повърхностен човек.“