Много ясно си спомням как филмът “My sister`s keeper”, правен по книгата, адски ме трогна в тийн годините ми. Тогава много харесвах Камерън Диас, а историята беше толкова драматична и моралният конфликт толкова заплетен, че остави дъблоки следи в младежката ми душа. Затова сега посегнах към книгата с вълнение – защото очаквах, че може би отново ще се развълнувам толкова дълбоко, но и с внимание, заради възможността да остана разочарована. Е, някак си се случиха и двете неща.
Сюжетът
Покъртителна история, която се оказва отчасти базирана на истински случай. Брайън и Сара са щастливо семейство, той е пожарникар, тя – адвокат, имат слънчева дъщеричка на име Кейт и по-голямо момченца, Джес. Животът им обаче рязко бива разрушен, когато малката Кейт бива диагностицирана с рядка и смъртоносна форма на левкемия, която съкращава бъдещето ѝ едва до няколко месеца дори и с лечение.
Безспорно това е най-лошото нещо, което родител може да чуе за детето си. Сара и Брайън биха направили всичко, за да я спасят и никой не би оспорил правоот им. Единствената възможност за това обаче се оказва морално “къдрава” – те решават да заченат инвитро дете, което да бъде генетично съвместим донор за Кейт и да спаси живота ѝ. Така се ражда Ана, която още в първите секунди на своя живот спасява за пръв път живота на сестра си – с кръвни клетки от пъпната връв.
Да, Кейт получава безценно време, но то е само отсрочка, защото момичето излиза от ремисия, и се налга отново и отново тялото на Ана да бъде “използвано” като донор. Тук вече историята става непоносимо тежка, моралните избори, които трябва да направят родителите – които безспорно обичат и двете си дъщери, са непосилни, а всяко решение може да бъде осъдено в тази патова ситуация.
Кулминацията настъпва, когато Ана трябва да дари единия си бъбрек на Кейт. Но тя отказва – и подава съдебен иск срещу родителите си, за да получи правото сама да взима медицински решения за тялото си.
Коментар
Покъртителна история. Имаше моменти, на които чисто и просто плаках искрено. По дяволите, човек може да се разплаче и само от горното изложение на книгата, ако мъничко се опита да ис представи какъв е животът на това семейство и колко тежки са изборите, които трябва да прави тази майка.
Книгата е и философско предизвикателство, заради невъзможността познатите ни морални принципи да ни покажат еднозначано кое е праивлно и кое – недопустимо, кои герои са “лоши”, каква е цената на спасения живот.
Обаче извън това този роман е недоразумение. От една страна, в историята на семейството има и по-голям брат, Джес, който може би сте забравили. Логично, в голяма част от времето и авторът, и семейството му го забравя. И после съвсем без логика Джоди Пико вкарва някаква драматична история с него. Излишен и осакатен персонаж. чиято цел е да направи книгата още по-сълзлива.
От друга страна, паралелно на основния наратив – достатъчно богат и драматичен сам по себе си, се развива и втора история. Тя се върти около адвокатът на Ана и неговата любовна драма отпреди 20 години с герой в книгата, който отново не е ясно защо съществува. Цялото нещо е нелепо, а емоционалното въздействие, което оказва, е в посока създаване на нерви и негодувание, че една трогателна история бива съсипана с елементи от сферата на обикновения чиклит.
Но най-разочароващ е финалът. Просто what the fuck, Джоди. Финалът ограбва историята от всичките ѝ достойнства.
В заключение – това тотално не е моят автор, нито моят стил. Но пък сюжетът е страхотен и може би заради него си струва да хвърлите едно око конкретно на това заглавие – или на филма.