За мен периодът на физическа изолация беше чудесен – своеобразната “пауза” презареди социалните ми батерии, показа ми, че обичам хората повече отколкото си признавам, и ми даде достатъчно време за някои позабравени хобита като рисуването. Едно от по-хубавите неща се оказа и многото време за четене, да живее kindle-ът ми и мигновения достъп до нови книги <3

Доста разнообразни разглавия преминаха през алчните ми читателски ръчички през изминалите два месеца и реших да ви ги споделя в “карантинен списък”. А и така съм сигурна, че поне ще сте подготвени, ако се наложи lockdown мерките да се повторят 🙂

If It Bleeds by Stephen King

Една от основните ми глезотийки тези дни – пресен, пресен сборник с новели. Ако четете на английски, изобщо не чакайте, а го започвайте. Изданието събира четири истории, всяка от които ще ви отведе на интересно място в ума ви. Едно от заглавията вътре (а именно въпросното If It Bleeds*) е своеобразно продължение на The Outsider, което едновременно ще се хареса на феновете, но и на тези, които не са чели романа – като мен (макар че гледах минисерията на Netflix по него – препоръчвам ви я и нея).

Моята любима история обаче е The Life of Chuck, която симпатично погъделичка въображението ми и представите ми за реалността, въпреки че изглежда най-малко се харесва на останалите читатели на Кинг.

Разказите далеч не са най-доброто от автора, обаче са интересни и приятни, което ги прави идеален избор за разпускане. И финална забележка, която намирам за много важна, ако говорим за Кинг – историите са подходящи са дори ако живеете сами и сте от по-страхливите, обещавам, няма да ви ужасят 🙂 А и като цяло ми се сториха по-скоро интелектуални, отколкото емоционални.

*Заглавието всъщност идва от популярният израз If It Bleeds, It Leads, свръзан с масовият интерес, който материли в медиите, свързани насилие, предизвикват у публиката.

“По-широко поле за борбата”, Уелбек

Роман за самотата, социалната изолация, депресията и невъзможността да усетиш връзка с хората и света около себе си. Предполагам, че зависи какъв тип човек сте, но на мен ми се стори изключително подходящ за периода. Уелбек освен това умее чудесно да критикува обществото и в този роман го доказва.

Няма да ви лъжа, книгата е доста мрачна, в случая Уелбек ще ви накара да се чувствате доста по-зле отколкото новите истории от Стивън Кинг.

Beasts of No Nation by Uzodinma Iweala

И докато сме надолу по кривата на нещастието, ето още едно заглавие, което ще ви отведе в недотам приятно мисловно място. Темата е животът на едно дете войник в неназована африканска страна. Дехуманизиране на останалите човешки същества и брутално насилие, откъсването от реалността и загуба на идентичност, първичен ужас в едно ежедневие, водено от животиснки инстинкти – ей това са нещата, които описват детството на това момче. Неща, които нямат нужда от моя коментар, защото крещят със собствена чернота.

Необичаен аспект на романа е начинът, по който е написан. В първо лице, единствено число, по детски опростен и на развален английски. Сложните прилагателни са заменени от достъпните повторения ( “аз съм гладен гладен”). Това кара разказът да върви с автентичен детски глас, а контрастът му с ужасите, за които говори, е разтърсващ.

Въпреки че е любопитен, този експериментален стил пречи на книгата да върви гладко и я прави “трудна” за четете не само заради темата, а и по чисто “технически” причини. Докато мислех за нея като за “книга”, по-скоро това ме дразнеше. Но когато я възприех повече като литературен експеримент, този недостатък изпъкна като невероятно предимство, гарантиращо достоверността на разказа.

Препоръчвам, но на хората, които могат да кажат за себе си, че “имат малко странен вкус”. За съжаление обаче мисля, че няма преводно издание на нашия пазар.

When I was five I killed myself by Howard Buten

Само от заглавието се досещате, че атмосферата в книгата няма да е точно розова. И тук читателят гледа през очите на малко момче. Осемгодишният Бърт ни разказва историята си, в която тества границите на нормалността и любовта.

Тук още не съм стигнала до края, затова съм лаконична, но междуврменно се сещам се за още три чудесни заглавия (макар да нямат нищо общо със споменатите две в този пост), в които разказвачът е малко момче, можете да видите ревютата тук и тук (леле, доста такива съм чела 😀 ). Също така, има превод на български “Когато бях на пет се самоубих”, изд. “Елементи”.

Ficciones, Борхес

Много харесвам какво казва българският издател за сборника: „Измислици“ (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия”. Еми, да, простичко казано. Докато сме затворени в рамките на собствената си стая, е нелош момент да се впуснем в мисловни приключения по ръбовете на въображението.

Ето още малко препоръки за кратка проза тук.

“Погнусата”, Сартр

“Погнусата” е една от най-любимите ми книги, а аз почти нямам неща, които са “най”. Полетата на копието, което имам, са плътно изписани от “диалозите”, които съм водила със Сартр, докато чета, а празната страна на кориците – с по-дългите ми размисли и монолози, породени от прочетеното.

За нея със сигурност ще напиша и самостоятелен материал, защото много искам да споделя с някого вълнението и мислите, които предизвиква, но дотогава можете да се доверите дори на тази кратка препоръка, ако не сте чели книгата. Ако пък сте, обмислите дали да не я препрочетете – сигурна съм, че ще откриете нещо ново за себе си в последващия прочит.

“В кафенето на екзистенциалистите”, Сара Бейкуел

Това е разказ за раждането и развитието на екзистенциализма “с участието на Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар, Албер Камю, Мартин Хайдегер и други”. Сара Бейкуел създава нещо между биография и философска книга – това не е художествена литература, но пък се чете увлекателно като такава. На мен допълнително ми беше ужасно приятно да я чета паралелно с “Погнусата”, поради очевидни причини.

“Делюзията Бог”, Ричард Докинс

И докато сме на вълна нехудожествена литература, ето още едно заглавие, което препоръчвам. Да, темата за религията е деликатна и мога да си представя, че някои от вас настръхват още от заглавието. Но аргументите на Докинс са блестящо изложени, тезите му са красиво обосновани и нацяло мисля, че е удоволствие за критичния ум да чете книгата, дори и да не е съгласен с всичко написано.

П.С. Погледнете и “Себичният ген”, която просто променя светове.

“Манюня пише фантЪстичен роман”, Нарине Абгарян

“Манюня” ми е любимка за летните следобеди още от първата ни среща. Освежаващо четиво за моментите, в които имате нужда от усмивка или почивка от света наоколо. Това е книга и за онези сутрини, които миришат на лято и слънце и звучат като котки, които си играят под прозореца. И докато юнската свежест се промъква в стаята, ви обещавам, че ще смеете с глас, четейки този роман, и поне за малко ще се почувствате отново като дете.

“Делтата на Венера”, Анаис Нин

С това заглавие отиваме на 180 градуса от всичко друго, изброено в поста – разказите в книгата се приемат за класика, положила основите на еротичната литература. Истории, писани от жена, която пише “като мъж” – без романтични подробности, и посветени на женската сексуалност и нейните детайли. Анаис Нин “направи от еротиката поезия” казва Хенри Милър за книгата и е съвсем прав.

Дневникът на една писателка: извадки от дневника на Вирджиния Улф

Докато говорим за вликолепни жени, които пишат, няма как да пропуснем Улф. Изданието събира извадки от дневниците на писателката, наситени със собствените ѝ размишления върху творчеството и стила ѝ, през периода от 1918 до 1941 г. За да ви е интересно обаче, според мен все пак трябва да я познавате като писател 🙂

The Stormlight Archive by Sanderson

Мащабна поредица (Летописите на Светлината на Бурята е българското заглавие), която ще ви отведе в един интересен свят. Сандерсън толкова умело изгражда проектите си, че ще ви накара да забравите, че просто се “разхождате” из въображението му. Увлекателен разказ, много на брой герои, няколко сюжетни линии и чудесно темпо. Ако обичате фентъзи, скачайте!

Доста дългичък списък се получи, но при книгите поне положението е “колкото повече, толкова повече”. Ако и вие сте имали извънредно време за четене напоследък, споделете в коментар какво ви е впечатлило, ще се радвам да чуя и вашите препоръки <3

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *