Този октомври всички четат „Мозайка от убийства“ . Или поне така ми се струва, защото видях ярката корица на изданието доста пъти – във фийда си във фейсбук, в повечето от българските блогове, по витрините на книжарниците и дори в ръцете на непознати в метрото. Ако книгата е успяла да привлече и вашето внимание, не сте се излъгали – интригуващо четиво е, с което да споделите няколко есенни вечери.

Големият обем е сякаш привиден – сюжетът е достатъчно интересен, а езикът – издържан и приятен, така че страниците се отгръщат неусетно и книгата се чете страшно бързо. Антъни Хоровиц ни подарява роман в романа, трима детективи и няколко убийства, като го прави елегантно, с почит към класическите детективски истории и уважение към читателите им.

Криминалните романи заемат специално място в пантеона на литературните жанрове, защото сред всички други видове главни герои детективът се радва на специални, направо уникални отношения с читателите.

Темата на криминалните романи е истината: нищо повече, нищо по-малко. Нима в един свят, изпълнен с несигурност, не носи особено удовлетворение да стигнете до последната страница с убеждението, че всичко ви е ясно? Историите в тези романи имитират нашето възприятие за света.

Сюжетът: една книга, два романа, истински детектив и няколко необясними загадки

Първия герой, когото срещаме, е Сюзан – тя е редактор в лондонско издателство, който се захваща с поредната си нормална задача – черновата на последната книга, “мозайка от убийства”, от популярна детективска серия на нашумелия автор Алан Конуей. Още в началото читателят е предупреден – защото Сюзан разказа ретроспективно – че нищо около този роман не е каквото изглежда.

Лесно е обаче това предупреждение да бъде забравено, щом се потопим в историята за детектив Атикус Тип – класически образ, вдъхновен от онези, създадени от перото на Агата Кристи, който разплита сложни мистерии в малки провинциални градчета. Колкото повече напредваме в текста, толкова по-сложно е да отделим реалността от фикцията. Изглежда, че Конуей казва повече между редовете, отколкото на тях. А същото прави и Хоровиц, който се показва като познавач както на човешката психика и мотивация, така и на криминалния жанр.

Защо ви препоръчвам да изберете “Мозайка от убийства”?

» Ще попаднете в лабиринт от престъпления и ексцентрични герои, всеки от които е идеален заподозрян. Ще си гризете ноктите, докато се чудите кой всъщност е убиецът. Мистерията е представена в стила на Агата Кристи, детективът сякаш е създаден от нейното въображение, изобщо цялата книга е поклон пред класическите криминални романи – точно каквито обичаме. “Най-очевидните заключения са онези, които се опитвам да избегна”, е мотото на нашия герой, а сюжетът го поддържа.

Атикус Тип веднага ще ви стане симпатичен, макар и да е фикция на друг художествен герой, продукт на въображението на въображаем персонаж. Образът му е типично детективски и си има си дори и своя смешен асистент 🙂

» Преводът е чудесен, съхранил е елегантността на оригиналния текст и е цялостно удоволствие да се чете. Романът издава любов и уважение към езика и думите, които, не се съмнявам, всеки запален читател би оценил. “Мозайка от убийства” би преборила предразсъдъците и на критиците на жанра.

» Литературата, книгоиздаването, писането са представени в истинската им светлина – къпят се в ореол на очарование, но едновременно с това на читателя не са спестени предизвикателствата и неприятните страни в тази сфера. Историята познава автори, които мразят любими за публиката герои;  творби, които не намират навреме пътя към сърцата на читателите, а някои дори никога; редактори, които създават шедьоври, но които освен за изкуство трябва да мислят и за бизнес модели и финансиране. Изобщо “животът може и да имитира изкуството – но обикновено не успява да го достигне”.

» Ще обогатите културата си що се отнася до съвременна литература – заглавието е ревюирано от The Guardian и The New York Times, а Антъни Хоровиц е всичко друго, но не и ново име за жанра. Той е човекът, който се получава възможността да продължи поредицата за Шерлок Холмс; сценарист е на сериите „Убийства в Мидсъмър“ и на сериите за детектив Поаро, а името му стои зад доста заглавие в жанра трилър. 

» Като споменахме съвремие, романът ни предлага две сюжетни линии, които се развиват в различни времеви рамки. Хоровиц ни връща към 50-те години на миналия век в едната, където Атикус Тип бори престъпления без помощта на съвременните технологии, докато с втората ни държи здраво стъпили в настоящето. Винаги съм оценявала високо умението на писателите да инкорпорират две пълнокръвни истории в един роман, да направляват взаимодействието им и майсторски да ги свържат накрая, така че едната да не може да съществува без другата. Начинът, по който Хоровиц го прави, е свеж и изненадващ.

По-конкретна забележка имам единствено към финала и то само на едната от двете истории. Но не мога да ви споделя недоволството си, без да разваля книгата за вас. Така че пишете ми, след като я прочете, за да го обсъдим! 🙂

One Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *