“Бьорнстад”, Фредрик Бакман

Това е най-хубавата книга на Бакман, неговият tour de force. Започвам с това изречение, за да съм сигурна, че всички ще го прочететe. Ако вече обичате автора, не ви е необходимо повече. Ако не ви допада неговият стил и начин на структуриране на романите, едва ли ще харесате и тази книги – Бакман има свой разпознаваем глас, който не можете да сбъркате и който не оставя място за “почти” – или го обиквате, или просто не е за вас. Но ако първата среща с автора ви предстои, вие сте късметлии, защото Бакман разбира света, усеща хората; неговите книги докарват до състояние на хармония, на приемане и осъзнаване какъв е човекът по своята природа. Подаряват прошка за това, че сме хора.

Бакман ни пренася в Бьорнстад – малко, опустяващо и изоставащо градче, заобиколено от гъсти гори, които постепенно го поглъщат; едно от онези места, които “влагат надеждите си за бъдещето в младите. Защото те са единствените, които не си спомнят, че едно време всъщност беше по-добре.” Но това е и “градът на мечките” – яростни фенове на хокея, спортът е едничката гордост на местните, затова те “градят юношеския си отбор така, както предните поколения са градили общността си”. Началото на март е и за хокейният отбор предстои важен мач, който ще реши съдбата на града – победата може да привлече нови инвеститори, да направи градa хокеен център, в който младите таланти да тренират и да се развиват. Авторът методично поправя път към сърцето на тези надежди, път с много отбивки, в които героите крият съкровените си мисли.

“Големите тайни ни превръщат в малки хора…”

Заключени сме в пространството и във времето: едно градче през март. И в тази уж тясна рамка Бакман събира целия свят, толкова е голяма пъстротата на персонажите, толкова са многобройни мъничките поуки, които текстът крие. Тази книга е по-мрачна в сравнение с останалите на автора, наситена е с повече горчивина, повече реалност. Героите не са поляризирани – оголени са както достойнствата, така и слабостите им.

“Големите тайни ни превръщат в малки хора, особено когато ние сме тези, от които другите трябва да пазят тайните.”

Бакман ни запознава с момчетата от хокейния отбор и тяхното приятелство – суперзвездата на отбора Кевин, чийто властен баща е спонсор на тима, дребничкия Амат, който е бърз като светкавица на леда, сърцатия Бени, чийто сложен образ читателят вижда едва накрая. Срещаме се с Петер, спортния директор на клуба, и неговата съпруга Мира, която оставя адвокатската си кариера в големия град, за да живее в гората със семейството си. Опознаваме дъщеря им Мая и любовта ѝ към музиката, особеностите на безсмъртното ѝ приятелство с Ана. Това са само малка част от персонажите, в чиито микрокосмоси ни изпраща Бакман, защото този роман е щедър на образи, пълен е с желания, успехи, любов и мъжество, но не липсват и жертви, несправедливости и болка. Точно какъвто е и животът.

Пътищата на всички са свързани, съдбите им – преплетени – неизбежно за жителите на малкото градче. Сложните отношения помежду им водят до престъпление, което ще преобърне ежедневието на града и ще го изправи пред морална дилема. Какви избори ще направи малката общност, какъв човек ще избере да бъде всеки герой, остава да разберете сами.

Книгите на Бакман чисто и просто ни правят по-добри хора. Не отричам, стилът му е простичък, разказва историите някак по детски, достъпно, но казва важни неща, които сякаш са поизместени в днешно време. Той защитава простичките ценности като достойноство, дълг, жертва, справедливост, добрина; очертава силуета на достойния човек такъв, какъвто последният може да се прояви в обикновеното ежедневие. Моралът се проявява всеки ден в отношението към другите, не само в особени ситуации, които на мнозина никога няма да се случат. Добротата е ценност, която трябва да се защитава постоянно, дори и когато няма кой да види. Бакман ни прави по-добри, затова си струва да се чете.

One thought on ““Бьорнстад”, Фредрик Бакман

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *