Тази седмица препоръката ни за четиво е много лична. „Енигма” на Антони Казас Рос е от онези съкровища, които случайно те откриват, за да променят цялото ти светоусещане. Самият Казас Рос е мистерия – впечатляващ автор, който обаче бяга от своята слава и избира самота, в която да „жъне тишина”. Той е част от своята литература, сякаш вгражда парченца от себе си в написаното и му придава свойството да трепти като живо.
А „Енигма” е жива книга, одухотворена, ярка и пъргава, тя предлага неповторимото усещане за приближаване на границите и разчупване на онзи възприет морал, който впряга мислите ни и ги управлява. В книгата има много секс без нито намек за циничност. Сексът е изкуство, любов, себеосъществяване и най-истинският начин за единение. Романът разказва за четирима герои, които се открояват от стерилните обществени образи, четири микрокосмоса, които читателят е нетърпелив да изследва, разкрити в кратки стегнати глави, които авторът подрежда като парченца от пъзел, който накрая ще сглоби истинската представа за енигма. Героите са творци, изпълнени с живот, със страст, които се опитват да опазят своите тайни. Жоаким е неиздаван писател, чието хоби са литературни престъпления. В реалността е университетски преподавател по литература, от когото студентите се боят и едновременно обожават – той е непредвидим в посоките на литературните си анализи, но омайващо страстен по пътя. Зое е негова студентка, която също мечтае да пише. Така ярка, тя сякаш е кондензирала в себе си есенцията на живота. Наоки е млада японка, потънала в тишина отвън и музика отвътре. Забележително красива, тя подлудява мъжете, но нехае затова, фасадата ѝ равнодушна и гладка като стъкло, крие душата ѝ, която цялата е поезия. И накрая Рикардо – млад поет, който мечтае да бъде прочетен. Всеки от тях търси себе си и намира останалите.
Съвсем различните им съдби намират начин да се сплетат, водени от общата любов към литературата, която ги споява и ги привлича едни към други като в магнитно поле – до събирането им в таен клуб, наречен „Философи в будоара”. Дали този съюз ще се окаже унищожителен, неспособен да издържи енергията, която съдържа или пък ще съумее да я канализира до достигането на впечатляващи творчески висини?
„Енигма” е истинска магия, изтъкана от думи. Разтапя читателя в своята хартиена прегръдка още с първите страници и до края го обгръща с нежност, еротика и изкуство. Енигма не е просто заглавие. Енигма е болест, състояние, светоусещане. Трябва да бъде изпитана, за да бъде разбрана.
"Енигма" Антони Казас Рос Алтера, 2012