Скелет 509 бавно вдигна глава и отвори очи.” Още с първото изречение знам, че този роман ще нареже сърцето ми, но не предполагам колко интензивно и истински ще боли от него. Колко дълбоко под кожата ми ще влезе и как ще обсеби съзнанието ми. Продължавам да го мисля и подозирам, че силните емоции, които събуди у мен, никога няма да изтлеят напълно. Този поглед към Втората световна война и човешката жестокост, който Ремарк ми подари, винаги ще бъде част от мен, както историята е част от настоящето на всеки човек. Срещата с тази книга завинаги промени начина, по който виждам хората, по който възприемам човека, идеологиите, понятията за справедливост, сила и болка.

Действието в романа се развива в немски концлагер по време на Втората световна война. 509 е политически затворник, един от „ветераните” – след години мъчения и унижения е изпратен в Малкия лагер – мястото, където негодните за работа концлагеристи, слаби като скелети немощни смъртници, са изпратени за дочакат края си. 509 няма име, защото го забравя всеки ден в опита си да се откъсне от човешкото на място, което не е за хора. Изглежда, че надеждата в затворниците е умъртвена от постоянните издевателства над телата и душите им, че животът се свежда само до крехките биологични процеси в трийсеткилограмовите им тела:

„Затворниците стояха голи; всеки от тях бе човек, ала вече почти го бяха забравили.”

Няма надежда, няма мисъл, няма очаквания, нищо отвъд борбата за оцеляване още един ден. И тогава, напук на гаснещите им тела, една искрица е достатъчна да запали пожара на надеждите, на живота. Близкият град е бомбардиран от съюзнически самолети, Германия ще загуби войната. Градът гори и от неговите пламъци се стоплят надеждите за спасение на затворниците, „утре” вече изглежда възможно, желанието за живот се връща в осакатените им тела. Времето се разтегля отвъд настоящето, появява се бъдеще. Човек страда по-малко, когато вярва в нещо.” А е толкова трудно да мислиш за бъдещето, когато сега си гладен, измръзнал, обсебен от болка.

%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%85-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba1Ремарк е вечен, романът му – задължителен. Чела съм много важни книги на забележителни автори, но никога интензитетът на емоциите и релевантността на посланието не са се усещали толкова силни, толкова необходими. Романът носи поука, чийто първоизточник от далечността на Втората световна заплашва да се повтори ежедневно.

Властта променя човека, силата е катализатор на животинското, на безскрупулното. Расизмът, антисемитизмът, дискриминацията не се определят от истински различия между хората, от разминаване в културната принадлежност или изповядване на различни ценности, макар и те да подсилват ефекта на истинската причина, която се корени във факта, че определени групи хора имат по-големи възможности и амбиции от други, групи, които имат или искат повече власт. „Силата”, независимо от измерението, в което ще бъде наблюдавана, е онова, което разединява хората. От половата дискриминация до религиозните войни – първопричината е винаги една, макар и грижливо зацапана с гръмки лозунги, божествени послания или мъгляви оправдания. Оттам нататък е лесно – масите имат нужда само от катализатор, за да освободят своите бесове, да претопят личната си отговорност в масовите действия:

Половин дузина  други есесовци се надяваха затворниците да свидетелстват в тяхна полза; някои още вярваха в победата на Германия; други бяха готови да идат при комунистите; известен брой бяха вече убедени, че никога не са били истински нацисти; мнозина не мислеха за абсолютно нищо, защото не бяха научени да мислят. Почти всички обаче бяха проникнати от съзнанието, че неизменно са действали по заповед и затова са освободени от всякаква лична и човешка вина.”

Романът има много пластове, всеки от които оголва човешката душа безпощадно. Книгата е тежка, болезнена, неприятна, но истинска, необходима и важна. Запознайте се с най-лошото от човека, за да не се превърнете в него.

Ако прочетете една книга, нека да е тази. Особено сега, особено вие.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *