“Пожарникаря” е постапокалиптичен роман с огнена динамика, наративът ще запали съзнанието ви и няма да ви остави да заспите, докато не стигнете до края на приключението. Когато става въпрос за тухла със 700 страници, това звучи амбициозно, но с тази книга не е невъзможно, защото повествованието е леко и пъргаво и въпреки обема четенето е по-скоро спринт, отколкото маратон.
Апокaлипсисът идва с дракони – вирусът с красивото име Draco incendia trychophyton или драконова люспа върлува из Земята, няма лекарство, няма ваксина. Светът гори. Заразата има красиви форми – блестящи златисти рисунки по кожата, които превръщат носителя си в жива факла. Последното става спонтанно, непредвидимо, човек просто пламва изведнъж. Науката е безсилна, а огънят носи хаос. В началото за болните се полагат грижи, но специализираните за целта заведения започват да приличат повече на затвори, паниката се разпространява по-бързо и от огъня, а искрата на страха разпалва кладата на жестокостта. Появяват се въоръжените агресивни групировки на Крематорите, които не носят зараза в тялото си, но умът им е болен – те преследват и убиват заразените. Светът се разделя на здрави и живи факли. Когато става въпрос за оцеляване, целта оправдава всички средства. Когато светът е ад, хората са демони.
Теориите за появата на драконовата люспа изглеждат издържани. Вирусът може да е пуснат от ИДИЛ, а може и да е онова, което е избило динозврите. Научната обосновка е добра и единственото ми съжаление е, че тази част не е по-пространно развита.
На този фон Джо Хил позиционира основния персонаж – медицинската сестра Харпър. Тя открива, че е бременна, точно когато намира първите следи на драконовата люспа по тялото си. Това слага окончателен край на брака ѝ, който така или иначе се разпада. Тогава в живота ѝ се появява Пожарникаря – мистериозен мъж в пожарникарска униформа, който гори, но не изгаря. Той е влзяъл в странна симбиоза с люспата и вместо да го застрашава, вирусът го прави по-силен. След смъртта на съпругата си, той използва необикновените си способности, за да помага на заразените и да се бори с лошите.
Харпър попада под закрилата му и намира спасение в недалечен лагер, в който образувалото се микробощество се бори за своето оцеляване. Хората там не изгарят, защото са намерили начин да съществуват съвместно с вируса. Харпър е решена да направи всичко, за да роди бебето си, а лагерът изглежда като оазис в пустинята от огън. Но както в големите, така и в малките общества някои хора имат повече власт от други, а зад борбата за оцеляване се крият машинации и интриги. И докато паниката навън разрушава гoлямото обществото от раз, деструктивната жажда за власт бавно подкова основите на малкото общество вътре. Харпър обаче успява да запази трезвия си разум. Съхранявайки своята човечност и доброта, тя, а не Пожарникаря, е истинският феникс, който се ражда от пепелта на жестокостта и смъртта наоколо.
“Пожарникаря” ще ви накара да горите от напрежение, а красивата корица почти пари. Хубаво издание, любопитно съдържание – това е истинско гориво за въображението. Горещи препоръки за тази книга. 🙂
Още ревюта в Книголандия и Книжни криле.