„Толкова ми е приятно да съм навън

в тази голяма стая и да си пълзя на воля,

колкото си искам!”

Ш. П. Гилдман, “Жълтият тапет”

Тази книга е точно толкова зловеща, колкото тъмната корица, обвита в сенки, подсказва. Да се чете в нощната тишина, предизвиква кошмари, а някои от по-страховитите елементи на сюжета преследват читателя и на светло. “Призраци в моята глава” е издържан и оригинален хорър, чиито основи се подпират на класически елементи за жанра, но широтата му расте върху съвременна трактовка.

Книгата започва с разговор между преуспяваща писателка и Мери, чиято семейна история предстои да се превърне в книга. Мери ще се върне петнайсет години назад в миналото си, за да си спомни трагичните и страшни обстоятелства, които водят до разпада на семейството ѝ.

Мери е на осем и расте в обикновена провинциална фамилия. Животът ѝ изглежда съвсем нормален до момента, в който четиринайсетгодишната ѝ сестра, Марджъри, не започва да проявява остри признаци на шизофрения. Поведението на Марджъри е като извадено от филм на ужасите, а лекарите, с които семейството се консултира, не могат да помогнат. Не е изненада, че в отчаянието си баща ѝ се обръща за помощ към местен свещеник, който разпознава в симптомите на момичето демонично присъствие. Отецът смята, че може да спаси Марджъри чрез екзорсизъм. Детайлите в тази история на ужаса са страховити и определено могат да разклатят по-крехкото въображение, въпреки че се придържат към класически жанрови елементи.

Но Пол Трембли спира до тук с употребата на характерни за този тип ужаси сюжетни моменти и повежда историята в неочаквана, но напълно адекватна за съвремието ни посока. Разбираме, че семействоро има финансови проблеми през последната година, в която бащата е безработен. Така че когато гореспоменатият свещеник се свързва с местна  продуцентска компания, която желае да заснеме реалити предаване за борбата на семейство Барет с демоните в голямата им дъщеря, те неохотно се съгласяват. „Обсебването” бързо се превръща в телевизионна сензация, а четиримата от семейството – в трагични звезди. Но границите на допустимото „забавление” са тънки и развлекателното шоу скоро се превръща в документирана трагедия, която запечатва на своята лента шокиращи сцени, страховити инциденти и болката от разпада не взаимоотношенията на героите.

Историята е разказана в Аз-форма от вече порасналата Мери. От дистанцията на времето тя разкрива повече подробности, отколкото са били ясни тогава и споделя тайни, които променят перспективата за случилото се. Паралелно читателят среща извадки от блог, посветен на ужасите, който прави своеобразна дисекция на „Обсебването”. Тази обективна и аналитична оценка на показаното в предаването предоставя различен прочит на историята. Множеството гледни точки – на осемгодишната и на вече порасналата Мери, както и на блогъра – пораждат съмнение относно истината за това, което се е случило. Читателят допълнително се изпълва с подозрения и от невъзможността на Мери да различи спомена в детското си съзнание от измислицата и от втълпеното от медийната намеса. Психологическите портрети, създадени от риалити формата, са целенасочени и контрастират с истинските характеристики на семейството.

Финалът на книгата е прекрасен, що се отнася до качество и изненада. Напълно неочакван за читателя и достатъчно зловещ за жанра. Това е силен съвременен хорър, който е способен да разбърка представите ви за злото и да ви въвлече в невъзможна за разгадаване психологическа мистерия, чиито неизвестни дълго ще прехвърляте в ума си.

Друго мнение за книгата можете да видите в Книголандия.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *