„Пътят”, Кормак Маккарти

„На юг се виждаха очертанията на къща и обор. Oтвъд дърветата извивка на път. Дълъг участък с мъртва трева. Мъртъв бръшлян по каменна стена, пощенска кутия, ограда и мъртви дървета оттатък пътя. Студ и тишина. Обгърнати от индигова мъгла.”

Няма по-голяма самота от тази, която живее в „Пътят”. Думите са написани със сива суха пепел, която лепне по мислите на читателя.  Героите нямат имена – след края на света те са никой и всеки едновременно. Мъжът и момчето, чиято история е събрана в криви къси параграфи, с настояще, което живее в кратки отсечени диалози, и бъдеще, което неясно се губи в прахта.

Кормак Маккарти ни разказва за баща и син, които пътуват на юг през една пуста мъртва Америка. Не е ясно какво се е объркало и защо краят на света е настъпил – „Пътят” не е традиционният постапокалиптичен роман. Това е разказ за един безконечен апокалипсис. Пътят няма край, никой не предлага спасение. Единствената надежда е „утре”, едно след друго, наредени като чекпойнтс за оцелелите в изпепеления свят.

„Хората все се готвеха за утрешния ден. Аз не вярвах в това. Утрешният ден не се готвеше за тях. Той дори не знаеше, че те са там.”

Светът е студен и мъртъв, такива са и душите на малкото оцелели. Мъжът и момчето пътуват под сянката на страха от срещата със себеподобни. Хората са озверели, преследват оцеляването на всяка цена. Няма какво друго да се преследва така или иначе. Остри като скалпел сцени безкръвно режат от надеждата на читателя. Страшно е, защото книгата разкрива болезнено реалистична антиутопия. Рисува с мрак и пепел най-зловещите низини у човешката природа. Всичко изглежда истинско, така все едно утрото ще разкрие налудничавата истина, че познатият живот е бил сън за изгубен свят, а наоколо ще вали пепел и отчаяние.

Там сред пепелищата и пустота, където нищо за горене не е останало, блещука огън. Бащата и момчето го разпалват с дъха си, той гори с ритъма на сърцата им, защото те не са се предали, борят се със света, за да останат хора. Момчето носи огъня, последната надежда, от която зависи съдбата на човечеството. В свят, в който хората са паднали до животински инстинкти и първична жестокост, момчето се извисява до божественото със способността си да съчувства и да бъде добро. Обичта между него и баща му контрастира с истинската природа на човека – вътрешния демон, който дебне в тъмнината на душите и който ненаименованият апокалипсис освобождава.

Кормак Маккарти сваля грима на реалността. Пътят на човека към ада е кратък. Надникнете в книгата, за да го познаете и никога да не поемете по него.

„Пътят”
Кормак Маккарти
Пергамент Прес, 2012