Прекрасна история за лудостта и любовта, които, няма какво да се лъжем, винаги вървят ръка за ръка. “В очакване на Боджангълс” е разказ на един син, изграден от спомените за необикновните му родители и предаден с френски шик и елегантност. Вече пораснало, момчето може да се гмурне в миналото и да ни разкаже за завладяващата, нежна любов на своите родители, да обрисува картината на едно семейство, което познава щастието и което знае как да го създава.
Майката е чудна жена – красавица, за която животът е вечен празник. Тя е сияйна, магическа, а умът ѝ винаги е пълен с остроумни реплики и шантави идеи, които превръщат обикновеното ежедневие във вълшебство. Любовта ѝ към живота се канализира в незатихваща обич към танца и музиката, особено към една определена песен на Нина Симон, която през цялото време звучи от текста и под чийто съпровод танцува фабулата.
Тази жена няма име – тя има всички имена. Всеки ден нейният съпруг, бащата на нашия разказвач, я нарича по нов начин. Тя не може да приеме ограниченията на само едно собствено име, защото е многолика, душата ѝ е пъстра и, наистина, всички тези имена ѝ отиват толкова много. Нейното описание през очите на вече порасналия син се редува с откъси, излзези от перото на бащата, за да създаде женски образ, който обещава лудост и щастие, но и нежност и топла обич.
“… изпадаше в екстаз от всичко, намираше за безумно забавен начина, по който върви светът, и придружаваше вървежа му с весело подскачане. Отнасяше се към мен не като към възрастен, нито като към дете, а като към герой на роман. Роман, който обича много и нежно и който не спира да чете.”
Това е книга за любовта, разказ как точно трябва да се обича една жена. И както при всяка любов сълзите са ту от радост, ту от мъка. Но има и нещо отвъд този смисъл – това най-вече е разказ за щастието, за топлината в семейството. Толстой казва, че “Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.”, но Оливие Бурдо обръща тази максима наопаки – тъгата винаги е черна, но щастието – о, щастието има милион цветове. Щастието за всеки има свой ритъм и мелодия, ако се опиташ да я промениш, защото е неконвенционална или не пасва на реалността, може да го разрушиш завинаги. Изглежда, се оказва вярно, че “за да си постоянно щастлив, трябва да си постоянно луд“.
“В очакване на Боджангълс” ни кара да повярваме в безмерното щастие, във възможните вълшебства. Животът е един безкраен празник, а тази книга е зарята на тържеството – ярка, пъстра и магическа. Ще я обикнете.
Още в Книголандия и Площад Славейков.