През цялата си младост те търсех,

без да зная какво търся.

У. С. Мървин

Настроението, което изпълва читателя още с първия поглед към корицата на книгата, се запазва и след разргръщането ѝ. “Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената” прегръща с мечтания за синьо лято, носи спомена за младежка свобода и необятен простор… и обещава обич.

Данте и Аристотел са две хлапета на 15 с необичайни имена. Като всички деца те са просто прекрасни – с ярки съзвездия в ума и сърца, пълни с чувства. Но двамата са на ръба на онова състояние на душата, което наричаме “детство”, и им предстои да дефинират за себе си разликата между момчето и мъжа, изправяйки се срещу всички философски въпроси, съпътстващи процеса на порастване. Те не са “обикновени” момчета, защото притежават онази склонност към вглеждане и задълбаване в света, която често кара носителите си да изпъкват в тълпата и която почти винаги върви с деликатна чувствителност към околното, която измъчва душата.

Понякога просто е така. Вътре в мен се надбягват разни неща, такива едни чувства. Невинаги знам какво да правя с тях.

Аристотел е малко нещо сноб, но от симпатичните. Крайно затворен, под овладяното си държание той дирижа оркестър от емоционални бури, в чието ядро е невъзможността да разбере своето място в света. На тези вътрешни борби не помага и нестабилната връзка, която има момчето с баща си – несигурна, но желана.  В допълнение, в семейството има и неудобна тайна, свързана с по-големия брат на Ари, за когото никой не говори.  От друга страна, Данте е олицетворение на жизнерадостта и младежката енергия. Отношенията му с родителите пък са толкова идеални, че чак е за завиждане. От този герой струи позитивизъм, щастие и хармония, които контрастират с вътрешните противоречия на по-мрачния Аристотел. Въпреки тази разлика между тях, момчетата имат общо помежду си. И двамата търсят мястото си във Вселената, борят се, за да открият къде принадлежат, без да разочароват никого.

Лятото събира момчетата, за да съпроводи лутането им из тайните на Вселената. Историята им е разказана в Аз-форма от Аристотел, предобладават простички диалози между двамата. Това създава усещане в четящия за една безгрижна лятна история за тийнейджъри, което обаче се разсейва с напредването в книгата. Приключенията им изобщо не се оказват толкова забавни, а напротив – съвсем сериозни и болезнени; душевните им болки и емоционални конфликти, макар и пресъздадени чрез младежкия им разказ, са от онези, които не ни напускат цял живот.

“Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената” е топла книга, подходяща за четене в дъждовните летни дни и после за обмисляне в ясните звездни нощи. Историята ни говори за приятелството, за любовта, за принадлежността и различието, за красотата на човека. В тази книга има космос, но такъв, който се шири вътре в човека.

Откритите отговори носят радост, но понякога Вселената е прекрасна тъкмо защото има своите тайни. 🙂

Още мнения за книгата намерете в Книголандия, Books are magic.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *