“В понеделник ще е късно”, Добромир Банев

Нищо не е по-хубаво от съботно утро с чаша черно кафе и добра поезия. “В понеделник ще е късно” на Добромир Банев събужда сетивата – с неговата поезия спомените изживяват най-добрите си метаморфози, вкусът на живота залепва по небцето на съществуването, а любовта разцъфтява със своята красота в душите ни, за да запечата всяко преживяване, случено под нейното докосване, в съзнанието – като белег, като рана. Когато се случи, любовта променя обичайните линии, по които текат възприятията, изкривява ги, пренасочва ги, размества света физически и понеже формата и е остра, ръбата, това никога не става плавно, а изеднъж. Любовта не е процес, а събитие.

Издателство "Лъчезар Минчев", 2014
Издателство “Лъчезар Минчев”, 2014
 Голяма хамалогия, нали?
 Да чувстваш, да желаеш, да отричаш...
 Или боли, или навън вали,
 или намразваш - докато обичаш.

 Зависим си от чувства и от страст.
 Разделите са праг към нещо ново.
 Кой има над душата пълна власт?
 Отиваш си? Довиждане, любово!

 И после пак. Отново. Като роб.
 Подвластен. Разбунтуван. Невъзможен.
 Страхът те прави идеален сноб.
 На глас се смееш, нямо се тревожиш.

 Голяма хамалогия, нали?
 Да мислиш, да споделяш, да събличаш...
 Боли, и без дъждът да завали.
 Боли, понеже знаеш да обичаш.

Любовта може да е лека като лъч, но и да изгаря до пепел. Умее да липсва като изгубен крайник. Въздейства с отсъствието си, щом веднъж разбереш, че е там, че може, увисва като луна на хоризнта и белязва живота с вечен стремеж към незнайните ѝ форми.

 Онази плаха влюбена жена,
 която пущи с часове отсреща,
 навярно има чувство за вина -
 пропуснала е някого и нещо.

 Съмненията. Тихата печал.
 Дъждът. Тя пуши, втренчена и мокра,
 забравила дори, че има шал.
 Дъждът попива в синята ѝ рокля.

 Тя стиска във ръката си кибрит.
 Кибритът вече няма да запали.
 Привлича погледа като магнит,
 но да ми кимне със глава - едва ли.

 Тя просто пуши дълго и сама,
 на никого за нищичко не пречи.
 Онази плаха влюбена жена.,
 пропуснала мига за малка вечност.

Да усещаш “сега” е умение, на което трябва да се научим. Да живеем, да обичаме, когато можем. Времето тече и календарът отброява дните до последната неделя – “пред нея всички сме на колене -/ от прашна София до синя Варна”. Любовта трябва да се случи сега, “защото в понеделник ще е късно.”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *