“Човекът сянка”, Коуди Макфейдън

Чета доста трилъри и кримки – за мен те са еквивалентът на това, което за повечето хора са забавните сериали, любими предавания и прочие. Повечето от тях не остават особени следи в ума ми, по-скоро са мимолетна наслада, към която мислите ми не се връщат след края. Понякога обаче в библиотеката ми се повяват такива, които дълго след прочита карат косъмчетата по тила ми да настръхват. На прима виста се сещам за „Алекс“ от Пиер Льометр, брутален психологически трилър, наситен с чудовищни сцени на насилие, който ме остави потресена. По подобен начин няма да ми се отдаде да забравя „Човекът сянка“ на Коуди Макфейдън.

Това е първата част от петте в поредицата за детектив Смоуки Барет. Романът проследява две времеви линии – едната, свързана с настоящи жестоки убийства, и втора, изградена чрез ретроспекции към зловещото минало на детектива. А що се отнася до страховити сцени – авторът не е пестил въображение, а е разположил доста такива както в миналото на героинята си, така и в разгръщането на настоящия ѝ криминален случай.

Смоуки Барет е била „златното момиче“ на Бюрото – умна, безпогрешна, ефективна. Тя успешно е съчетавала обещаващата си кариера с щастлив семеен живот с прекрасен съпруг и сладка дъщеричка. Но всичко това е в миналото, защото един от серийните убийци, които преследва, разрушава живота ѝ и отнема този на семейството ѝ.

Сега Смоуки има само спомените си и белезите по обезобразеното си лице. И докато раните от последните са безчувствени, болката от загубата я люлее на ръба на депресията, подхранвайки желанието ѝ за самоубийство. Психологическата борба зад образа на героинята е описана детайлно и достоверно, читателят не я харесва, но ѝ съчувства.

Това, че романът е част от поредица, само издава, че детективът така и не отнема живота си. Това, което я вдига на крака и събужда желанието ѝ за справедливост обаче, е появата на нов убиец, по-жесток от всички, с които се е сблъсквала. И играта започва, макар по такива правила да няма победители.

Коуди Макфейдън поддържа напрежението през цялото време, умело сменяйки темпото на наратива: новият случай се развива лудешки и чудовищно, докато подробностите около личната трагедия на Смоуки излизат наяве бавно и мъчително. Мрачното настроение в романа се подхранва едновременно от тягостните сенки на депресията и от детайлно описаните брутални сцени на насилие, които влизат в зловеща колаборация. Имайте го предвид, ако такива неща не ви понасят.

Останалите детективи от екипа на Смоуки Барет също притежават потенциала да бъдат разгърнати като силни герои в следващите книги от поредицата, но в тази само бегло се запознаваме с тях. А когато маската падне от образа на убиеца, няма да останете разочаровани. Лично аз успях сравнително рано да отгатна отговора на въпроса кой е той, но признавам, че мотивацията му бе изненадваща и нямам съмнение, че ще шокира и вас.

Като нюанси и усещане романът ми напомни „Смъртоносно обаждане“ на Крис Картър, към който може да посегнете, ако харесате „Човекът сянка“. А имам кошмарното усещане, че ще.

Оставям ви с последна инструкция: да се чете при заключени врати и светнати лампи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *