“Глад”, Алма Катсу

Няма как да не започна това ревю, като адресирам препоръката си за “Глад” от Алма Катсу първо към онези, които са чели “Ужас” от Дан Симънс и нямат търпение да се гмурнат повторно в история, която създава подобно усещане и успява да разтърси читателя по идентичен начин. Мечти, надежди, егоизъм, интриги, зловещи мистерии – от въображението на автора, се преплитат с реални исторически факти, които обаче са точно толкова ужасяващи.

Алма Катсу взима реални исторически събития и добавя към тях доза въображение, за да ни подари една зловеща мистерия. Романът е базиран на трагично събитие от американската история – пътуването на заселническата експедицията Донър към Калифорния през 1846 г., което обаче завършва злокобно. Заселниците тръгват от Мисури, но по пътя взимат някои грешни решения, случват им се малко недоразумения и зимата ги хваща неподготвени преди да са достигнали крайната си цел. Пътуването им се удължава, защото избират нов маршрут – теренът е тежък, а фургоните на заселниците са натоварени до пръсване. Първоначалната група се разделя, товарните животни започват да измират. През ноември 1846 заселниците остават “заклещени” от настъпващата зима в Сиера Невада – и прекарват там повече от 4 месеца. Околността е лишена от дивеч, хранителните им запаси свършват, а много от тях са жени и деца. От близо 90 човека едва 48 успяват да достигнат до Калифорния. Оцелелите успяват да спасят живота си, като се хранят от телата на мъртвите си спътници.

Това печално събитие от историята се е превърнало в един от нарицателните и най-известни случаи за проява на канибализъм. По-малко известна у нас, експедицията Донър привлича вниманието на историците и печели печалното си място в попкултурата.

Излизам от фактологията, за да ви разкажа повече за самата книга. Алма Катсу се доказва като невероятен разказвач. Структурата на историята, подробностите за бита на заселниците, дълбокото им профилиране придават реализъм на романа, въпреки че той по никакъв начин не е документален, а изцяло художествен – и като такъв съдържа повече спекулации и фантазия, отколкото факти. Фактологията изгражда скелета на романа, но въображението на Алма Катсу му придава живот и добавя всичко останало, което е необходимо за създаването на една увлекателна и запомняща се книга.

Героите са добре изградени – базирани на реалните участници в тази трагична история, но надградени със собствени мисли, емоции, добродетели и недостъци от въображението на автора, така че едновременно да са интригуващи, но и автентични. Мога лесно да си представя точно тези фикционални личности зад имената от историческите източници. Мога да повярвам в начина, по който са се обичали и мразели, как са се защитавали един друг и кога егоизмът им е надделявал.

Техните тайни интриги и показната борба за власт изкарват наяве ужасяващи черти на характера, които правят историята още по-зловеща. Добавена е щипка мистерия – освен с неумолимата природа, заселниците трябва да се борят и със събития, които изглеждат свръхестествени.

“Глад” подвига завесата към онези проявления на човешкия характер, които се случват единствено в крайни и напрегнати ситуации, от които зависи собственото оцеляване. Без удобствата и сигурността на нормалното ежедневие, наяве излизат първобитни, диви и неконтролируеми желания.

Накрая  няма как да не погледнете навътре в себе си и да се запитате – а вие какво сте готови да направите, за да оцелеете?

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *